Подобно на музикална сумфония, евангелието от Марк започва с увертюра.

Прологът (1:1-13) ни въвежда в съвършено нови разсъждения и като цяло в един неочакван свят. Тук се дочува ехото на гласа от Галилея и Иудея, отекнал някога. Този глас преминава вековете за да достигне до нашето съвремие.

При вдигане на завесата, един анонимен глас ни предлага едно заглавие, кратко представяне на Йоан Кръстител и след това Иисус, Който след Своето кръщение и изкушение в пустинята, започва Своята проповед в Галилея.

"Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий"

В I-я век на нашата ера, всеобщото определение на израза "евангелие" е "блага (добра) вест" на събитие-шок, появяваща се в човешката история и променяща участта на хората. По този начин, гърците наричали "евангелие" прокламацията на една победа или интронизацията на нов цар. Римляните от своя страна наричали "евангелие" възкачването на един император или значимите прояви на неговото управление. При евреите и оттам при християните този израз е свързан с появата на Месия.

Понеже ев. Матей писал своята книга за иудеите, той се чувствувал задължен да им докаже, че Иисус Христос е потомък на праотците на еврейския народ - Давид и Авраам (1:1)

Тъй като ев. Марк писал за езичниците, той не намерил за наложително да прави подобни указания, съобразявайки се с това, че римляните, възприемащи остро "color vitae" не обичат отвлечеността като гърците. Евангелистът направо нарича Христос - Син Божи, в смисъл Единороден на Отца (срв. Мат. 16:16).