|
Здравейте.
Аз съм отскоро по вашите клубни ширини и реших, че е време да се представя, за да започна да задавам и въпроси :)
А въпроси имам много, и не че не мога да почета повечко материали по нета, за да разбера отговорите, но... предпочитам живата дискусия с истински хора.
А аз съм човек, на когото Православието е чуждо. Родена съм и съм израснала в България, и все пак не съм имала истински досег с тази религиозна система. В църква влизам като посетител, разглеждам архитектурата.
Имам интерес към християнството, защото от това, което знам за него, то е много впечатляваща религия и достойна за уважение.
Затова искам да разбера повече за него.
За съжаление, досегашните ми знания, колкото и оскъдни, се отнасят предимно до Католицизма. Изпитвам известно неудобство и неудовлетворение от факта, че идвайки от православна култура, не знам почти нищо за православието.
Затова ще се радвам ако прецените, че не противоречи на религиозните ви убеждения да разговаряте с мен. Това го казвам, защото прочетох и че "такъв даже не го поздравявайте"... Та зависи доколко се съобразите с това, което е писано; очевидно е, че според писаното, не би трябвало да говорите с мен.
Моля също така да ми простите, ако някои от въпросите ми са прекалено елементарни, наивни и т.н., но на елементарни въпроси се надявам да получа достатъчно прости и ясни отговори. Всъщност изпитвам голямо объркване пред сайт от типа на "Православието", където всичко е обяснено с толкова много думи и цитати, че човек направо се загубва и вместо да му стане по-ясно, се обърква още повече. Поне на мен този сайт, а и други църковни материали, така ми действат.
Това е причината да се обръщам сега към вас, живите хора, изповядващи тази религия.
И ето първия въпрос, свързан директно с проблема православни да разговарят с иноверци (или неверници? предполагам ще мине време и докато овладея терминологията...).
Длъжен ли е православният християнин да се съобразява с всичко, което е "писано"? Или има някакъв ранг на религиозната литература, т.е. не всичко от нея да има еднаква сила и еднаква задължителност. Например бих очаквала каквото е написано в Библията да е най-важното, а каквото е написано след това като тълкование върху нея, да е по-маловажно. Съответно колкото повече се отдалечаваме от времето и източника, толкова по-малко значение да се придава на текстовете.
Става въпрос за моралната повеля на тези текстове, за нормиращата поведение и отношение. Не става въпрос за конкретни напр. правила за управлението на даден манастир, т.е. които се решават на място и за конкретна ситуация. Става въпрос за по-общите неща.
Защото, ще ви кажа откъде произлиза този въпрос: когато чета сайт като Православието, там има множество мотиви и идеи, които не се непременно извеждат едни от други, а са по-разнородни. И за много неща се цитират пасажи от автори, които са ми непознати, от произведения, за които за пръв път чувам. Т.е. аз как да знам на кои от тях колко голяма тежест да придам?
Кажете ми сега това, а после ще ви попитам и за друго - за цитата като начин на работа с текст... дали и доколко този начин на работа с текст е задоволителен. Но това после.
Благодаря предварително на тези, които прочетоха дотук.
From now on, I want you all to call me "Loretta"!
|
представяне
