Не е за учудване, щом хората станаха подобни на животните, и по-точно на тия, които ядат другите животни, т.е. на зверовете. Подобни, например, по отношение на:
- начина на антихуманното общуване, което превърна човешкият живот в стока, чийто цена клони към нула. За мнозина човеци дори едно куче може да бъде по-"ценно" от един циганин, например.
- небивалата лакомия в консумирането на храни и питиета, превърнала корема в бог № 1
- начин на безразборното прелюбодейно съешаване - там животните дори изостават, щото човешките фантазии на практика нямат граници.
- във връзка с предходното - липсата на свян и срам в носенето на облекло, или по-скоро в неносенето на облекло.
- невижданият размер от най-различни хитринки в ежедневната борба за оцеляване на всяка цена "тук и сега". Тук лукавостта приближава човека по-скоро към бесовете, отколкото към хитрата хиена, например. Последната, например, може да бъде видяна да се разхожда уж кротко около нищо неподозиращото стадо, но в същност целта й е да направи обстоен оглед за да може да си избере най-лесната жертва, в която да впие грозните си зъби. Но този кръвопиец не напада себеподобните си, за разлика от човека, който е способен подмолно и целенасочено да убива дори и най-близките си.

И това стига, за да се замислим, че човек в наше време се е обезличил духовно, и е станал плътски-душевен, подобен на животните. И съвестта му се приспива и приспива, докато съвсем човек не заприлича на бесовете. Тогава дори и хиените е възможно да изглеждат като кротко агънце, в сравнение с разбеснелият се човек.

Отклоних се, но все пак след като дадохте примера за кучето-католик, мисля че отклонението не е чак толкова голямо.

Редактирано от TRl на 24.03.03 16:11.