Свидетелството на Господа за Антихриста

Ако се вгледаме в историята на еврейския народ от началото на християнската ера и проследим съдбата му, би могло да си обясним някои детайли в загадъчния въпрос за АНТИХРИСТА.
Божият Промисъл, изразявайки се в Неговото домостроителство за спасението на човешкия род, предоставя възможност за спасение на цялото човечество. В историческата последователност Промисълът Божи избира един народ, чрез чието възпитание се подготвя основата за спасението на всички останали. "И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа" - пише св. ап. Павел до Галатяни (3:24). Принципът на свободната воля влязъл обаче в противоречие с Божието домостроителство. Несъмнено, Божият Промисъл е провидял това противоречие и го е включил в общия план на Своето домостроителство. "Нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не. Но чрез тяхното падане д о й д е спасението за езичниците, за да се възбуди в тях ревност. Ако пък падението им е богатство за света, и лишението им е богатство за езичниците, то колко повече ще бъде обръщането на всички тях!" (Рим. 11:11-12).
Еврейският народ разбира Божия избор по негово отношение в тесен национално-егоистичен смисъл.
По Своето човешко естество Иисус Христос произхожда от недрата на еврейския народ. Благовестието за спасението на човешкия род по преимущество на избора е възвестено първом на иудеите (Иоан. 4:22; Лк. 24:47). Но в ослеплението си от авторитета на своите законоучители, които до Рождество Христово тълкували Закона и Пророците в националистичен и материалистичен смисъл, еврейският народ в своето болшинство отхвърлил Божията воля относно себе си (Лк. 7:30). Тъй като този народ заедно със своите духовни ръководители взима на себе си отговорността за голготското Христоубийство (Мт. 27:25) и кръстната смърт на Господа, то той от богоизбран става богопротивен, отпадайки от Бога. За това ги е предупреждавал още в Стария Завет Моисей, на когото се уповавали (Иоан. 5:45; Второзак. 28 гл).
Колкото благодатта Божия пребъдвала над еврейския народ, толкова по-дълбоко става неговото заблуждение след отстъпването му от благодатта ( Мат. 12:43-45). От този момент пътят на еврейския народ се разминава с пътя на Божието домостроителство. С думите: "АЗ ДОЙДОХ В ИМЕТО НА МОЯ ОТЕЦ, И МЕ НЕ ПРИЕМАТЕ; НО, АКО ДРУГ ДОЙДЕ В СВОЕ ИМЕ, НЕГО ЩЕ ПРИЕМЕТЕ" (Иоан. 5:43) Иисус Христос за последен път по време на Своето земно служение свидетелствува пред невярващите иудеи, че Той е обещаният Посланик на Отца.
Въпреки че Спасителят в разно време и по различни поводи е учил за бъдещето (виж Лк. 19:43, 44; Мт. 24 гл. и паралел.; Мт. 10:16-23; Лк. 27:22-37; Мк. 14:62), но ни се струва достатъчно да се обърне внимание на тълкуванието на Неговата есхатологична реч, произнесена скоро до Неговата кръстна смърт.