От православна гледна точка, бъркаш:
1. Не може да се говори за християнски църкви. Църквата е една, стълб и утвърждение на истината, и представлява общността от правилно вярващите, с предстоятели притежаващи Апостолска приемственост. Различните деноминации, назоваващи се църкви, за нас не са такива или защото в нещо са изопачили учението, или защото нямат апостолска приемственост, а най-често и двете.
2. Грешката в разсъждението идва от една светска представа, че Църквата е нещо като светска партия, в която с компромиси и пр нещата се "нагаждат". А то не е така. Още апостолът казва на християните да пазят свято каквото са научили било чрез негово послание, било чрез негово предание. Още от онези времена обаче се надигнали по дяволско действие и Божие допущение човеци, които - кой от гордост, кой от корист, кой от други подбуди - почнали да изопачават учението. Тези изопачения са стигали и стигат до най-невероятни крайности. Когато се появял такъв нов учител и почвал да проповядва ново, незнайно дотогава учение, Църквата се виждала принудена да формулира точно дотогавашното вярване по въпроса. Този възглед за богословието защитават тия богослови, които се опират на Светите Отци. И на кого по-достоверно да се опрат? На тези, които от устата на Апостолите са слушали Учението, или на "критически", "лингвистически" и пр тълкувания от 19-ти - 20-ти век, които като всяко емпирично знание са временни и относителни. За да се установи как по определен въпрос се е вярвало навсякъде и от Апостолско време, се свиквали съборите. Навсякъде може да означава - в преобладаващата част от Църквата, както учи св. Викентий Лирински. Имало е и има местни обичаи, последования, възхождащи към дълбоката древност. Имало е и има въпроси, по които отделни св. Отци и съборите си противоречат и за които се следва местната практика. Но - тъй или иначе - за основните вероопределящи въпроси има определения, задължителни за всички. Които не ги приемат и упорстват в измислиците си, се самоотделят от Църквата: те вече не са в общността на правилно вярващите, независимо дали са 5 или 5 милиона. През огромната част от историята си истинската Църква е била гонена открито или тайно, но свято е съхранила Учението на Апостолите. Ако впоследствие Тя е приела някои нововъведения, те не са противоречали на Апостолското учение. Отделилите се от Църквата не са "църква".
3. Кой ще е спаси, може ли да се спаси добрият по живот еретик, невярващ и пр - не е наша работа и не е основание за икуменически настроения. Извън Църквата няма спасение - така вярваме ние. Ако от това правило има изключения - а не знаем дали има или не - те не са основание да излезем от Църквата.
4. Именно към смесване на религииите, съвместни служби като тая в Асизи, към общ орган на управление - ССЦ, Асамблеи на ССЦ и пр се стремят икуменистите.

Бъди здрав.
Ne permittens me separari ad Te, Frontem aquae vivae!!!

Редактирано от famulus на 14.03.03 20:54.