Едва ли ще се възгордеем, но все пак да виждаш греховете си е голям Божи дар! Един от най-големите. Защото после е лесно да се покаеш и да се изповядаш за тях и да се спасиш. Разбира се, ако умреш веднага след изповедта. Ако останеш жив /ние все живи оставаме, Бог вижда че никак, ама никак не ни се умира/ и след това ПОВТАРЯМЕ греха, за който сме се покаяли и сме се отказали решително от него...

Но добрият Бог вижда нашата мъка и ни помага да ставаме по-железни срещу осъзнатите грехове.