макар да се водя фантаст, все пак предпочитам да приземявам нещата, за да са достъпни (най-вече за мен самия).
Осъждането, изобличаването - в тези неща има някаква позиция, а тя комай влиза ако в противоречие, то поне не желае гладко да се напасва с изискването да зяпа човек за сламки в очите на другите, след като може да реши проблема с дървата за огрев, вадейки греди (значи - полза и в строителството ) от собствените си.
Не стремежът да се опазиш от греха на осъждането и необходимостта, дори задължението да имаш позиция, мнение, да правиш избор - не знам... има ли все пак мегдан за вътрешен конфликт тук? И явно няма принцип, на който да се облегнеш, за да знаеш как да постъпиш, защото всяко нещо е конкретно.
ТРИ казва (напълно справедливо), че няма абсолютно безгрешни. Но не мисля, че от това следва да се помирявам с престъпници. Очистили са един - прав му път. Няма да седна да черпя за това - недостойно е, но няма и да тъгувам особено.

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!