Здравейте приятели,
гледам хубави мисли си разменяте тук, поучителни. Живи и здрави бъдете и Бог да ви помага. Искам да ви попитам, понеже, виждам с преданието добре се оправяте, поне така твърдите. Аз явно бях отворил друга страница от преданието, пък и моето е доста старичко, даже не пише годината на изданието му. както и да е, пиша ви защото уж чета, пък излиза, че нещо не разбирам Моя проблем е следния, защо тогава същото това предание (нали в него влизат съборите, св.отци и т .н.?) не е оставило еретиците и разколниците да си проповядват свободно? Нямаше ли да е по-лесно, ей така нито да ги изобличават, нито да ги отлъчват, нито да ги осъждат? Те светците, нали са били също грешни хора? Или вие не мислите така? Защо са си позволявали тогава (пък и не само светците са го правили), да изобличават, при това на яве, да пишат съчинения, в които публично обявяват и изобличават заблужденията на някой? И понеже не зная колко е дълга историческата ви памет, давам пресен пример. Основния труд на архиеп. Серафим Соболев "О Софии", заради който труд и разбира се заради живота му, Московска патриаршия подготвя канонизацията му. Та там се изобличава учението на определено лице, което изрично е упоменато. Аз вярвам, че благочестието трябва да се поощрява, но мисля, че често то се бърка с безразличието, което се осъжда, не от мен разбира се. Надявам се да получа отговор на въпроса си.
С поздрав

Ще бъде слънчево, с временни разкъсвания на облачността