|
Тъй като на 3 март поради технически трудности не уопях да отпечатам писанието си, макар и със закъснение предлагам го на вниманието Ви сега:
...............................................................................................................................
По повод 3 март допускам че е удачно да споделя мисли, които се отнасят до българското духовно, а от там и физическо битие.
“45 години войнстващ атеизъм стигат!” бяха възкликнали група християни. Разбира се, (помислих си) те наистина стигнаха и за да може успешно да се минимализира ролята на православието и на църквата, и да се унищожат до голяма степен духовните корени на един народ, който онаследявайки всички акутни и латентни социо-инфекции в следствие на тоталитаризма и атеистичното херметизиране, бидейки сега изправен пред новите изпитания на многодецибалния информационен шум и натиск върху духовната му идентичност, докато в същото време си вади хляба не рядко, не от друго, а от кофата за боклук, на фона на “сивата” икономика и корупция на всички нива. Сиреч – смутни времена, в които проблема за идентитет и за ясна гравитационна ос на стойностната система, и за народ, и за личност изключително изостря въпроса за оцеляването – морално и материално, чиято същина естествено е в ре-витализиране на духовния традиционен корен – един широкоспектърен въпрос, налагащ категорично становище и по отношение на стабилизиране позицията на православие и църква. Наред с отваряне на темата ви предоставям и мнението си:
НА КОГО СЛУЖИМ - НА ГОСПОДА ХРИСТА,ИЛИ НА "АЛТЕРНАТИВАТА"?!
Хайде да се разберем и да сме на ясно в няколко православни пункта, па подир – що вяра покаже...
Първо – Църквата бива небесна и земна.
Второ – Небесната църква е абсолютната СВЯТОСТ ХРИСТОВА, всред която Божийте ангели, светий, и праведници славят Бога.
Трето – Земната Църква е продължение на небесната църква тук – всред нас. В нея е святото присъствие на Бог – Свети Дух Божи. Но освен Бог, Църквата сме и ние – и человеците, с цялата наша морална пъстрота. Естествено тук са (слава Богу) и най искрено и дълбоко вярващите в сърцата си и чрез делата си християни, подчинили синергетично волята си на Господнята. Но не само те, а и всички ние грешните съставляваме и сме Църквата, и бидейки под вечно святия купол на храма Божи – ние с всичките си кусури, грешни помисли, та и не само помисли я, запалили свещицата, с надеждата, с вярата и любовта, и с ясното съзнание, че единствено чрез разкаяние пред Бога, ще се отвори процепа в иначе отколе вкаменените ни в грях сърца, та да може светлинката – искрицата Божия, в безмерната си милост да се промъкне вътре, да трепне топликата, та от пламъчето нежно да блъвне огън... та когат’ си тръгнем (днес от църква, а утре и от земния си друм), в гърдите ни ЖИВОТ ДА ИМА СВЯТ - СЪРЦЕ, а не камъка да ни тежи там, дето сме си си го отглеждали в потайни хладни кътчета, егоцентичен и свиреп.
Това е то – ЦЪРКВАТА Е ДРАМА! И раждането и смърта на тялото не са по драматични от трепетното раждане в Дух Свети, а да не говорим за сравнения с ежедневната ни битовата тривиялност, пък даже и да сме успяли да я намъкнем в гордите целофани на наща образованост! Покъртителна e тази интровъртна драма – да застанеш ти пред Бога – лице с лице, пред святото Му тяло и кръвта Му!
А да се ходи иначе на църква е обикаляне на тухли в полумрак. И ако човек не е петимен за Бога, кат’ напукани устни, жадни за извор, и ако ще гледа дали може да намери кусурите (а кой не може) на паницата от която пие, то по добре ще е поне хич да не мъти изворите, ами откровено да си поръча я количка, я биричка, та да остави светините на мира.
Е, сега да се разберем защо съм ги заразправял всички тез работи и щеше ли да е необходимо да описвам неща които от 2000 години съставляват СПАСЕНИЕТО т.е. РЕАЛНОТО ОБЩУВАНЕ на вярващите С ЖИВИЯ БОГ – в лоното на ЦЪРКВАТА. И някой ако е НАИСТИНА ХРИСТИЯНИН, знае какво казвам, и допълнителната експлицитност щеше да е напълно излишна, но... в нашия случай, пак ще броим:
Първо – ХРИСТИЯНСТВОТО Е ПРАВОСЛАВИЕТО, тъй като ИЗКОННОТО ХРИСТИЯНСТВО Е ЗАПАЗЕНО ЕДИНСТВЕНО В ПРАВОСЛАВИЕТО, поради което последното не е просто една от множеството деноминации. (Това не е реклама и никога не бих рекламирал вярата, защото това би значило да я деградирам до ниво на утилитарен, пазарен артикул.) Но в изясняване на истината т.е. за да осветля абсолютната християнска автентичност, комплектност и уникалност на православието, ще се задоволя със споменаване на само няколко темелни фактора, инструментални за тези му качества :
(а) – ВЯРАТА се основава и е ИСТИНАТА БОЖИЯ – отразена в БИБЛИЯТА и в СВЯТОТО ПРЕДАНИЕ.
(б) – Православието е ДОГМАТИЧНО, което не позволява фриволно третиране и изопачаване на ИСТИНИТЕ на вярата (догмите).
(в) – ДОГМИТЕ (дума която множество противници на християнството се постараха да негативизират и обезсмислят), СА ИЗКРИСТАЛИЗИРАЛ, МАСОВ, МИСТИЧЕН ОПИТ. Това поставя основите на вярата върху здравия камък (Христа) и представлява ясен оценъчен критерий, по отношение на персоналните мистични изживявания.
(г) – ТЕОЛОЗИТЕ на православието (единствено), СА СВЯТИ МИСТИЦИ т.е. хора водили праведен живот, удостоени (по Божия милост) с ДИРЕКТЕН КОНТАКТ С ТВОРЕЦА, в процеса на който, ТОЙ РАЗКРИВА ИСТИНИТЕ СИ, ИНАЧЕ АБСОЛЮТНО НЕДОСТЪПНИ ЗА ЧОВЕКА и за всички (подчертавам-“всички”) негови възможности.
(д) – горното посочва в най лаконична форма защо и как ЕДИНСТВЕНО ПРАВОСЛАВНАТА ДОГМА ИДВА ДИРЕКТНО ОТ БОГА.
Обяснявам всичко това за да стане повече от ясно, (за който има очи и уши де), с какво си играе човек незачитащ Божия подарък – да се роди всред народ православен, та да може ей тъй на, по Божия милост незаслужена, да засуче мляко направо от извора. И на тоз подарък, според “нашего брата”, най добре е не да се благодари чрез живот в Божията воля и църква, ами да започне едно голямо и много “интелигентно” и изчерпателно мъдруване и назлъндисване: “Е, че що пък да не ида в друга деноминация дето може да има и повече “шоу”, след като тук и попа, и патриярха не са ми по вкуса? В края на краищата, то това е демокрацията я, да си правиш к’вот си щеш, нали? Па и кой ще ми забрани?!” Естествено, че никой не може да те озапти и никой не може да те накара да изживееш драмата в Божия храм, която описах по горе. (Както казват американците: “Можеш да доведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие.”) Ти сам трябва да понечиш, приятелю да свършиш таз работа, но да се разберем – за това е необходима вяра и мъжество; и сърце, и ум, че дето вика Христос да си добър кат’ гълъб и да си мъдър кат’ змия. А за да разбереш какво си готов да нариташ в своята “духовна взискателност” ще трябва и да се попрочете малко нещичко и от исконната съкровищница на вярата де, независимо от това че “чукча е писател, а не читател”.
Пътьом евентуално може и да се добереш до истината че В СВЯТАТА БОЖИЯ ЦЪРКВА, НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ТИ ПОПРЕЧИ ДА ОБЩУВАШ С БОГА, ЗАЩОТО НЕ ПОПА, А БОГ ПРИСЪСТВА В ПРИЧАСТИЕТО И СВЕТИЯ КРЪСТ, и макар и осъдителни, нито калпазанлъците на попа, нито нашите собствени калпазанлъци са в състояние да попречат да се излее Божията милост към нас директно, АКО СМЕ С ИСКРЕНА, ДЪЛБОКА ВЯРА И РАЗКАЯНИЕ. (Христос дойде при грешните.)
А да не говорим, че от друга страна, даже и на ум не ти минава, че бидейки част от тази “кофти” църква, ти си също отговорен за нея, защото тя е твоето семейство Христово на земята, и че ако попа е калпазанин (а биват разни), то твой дълг е поне да опиташ да го стегнеш малко, та и нещо да подобряваш, да коригираш, да изграждаш, тъй както би го сторил ако става дума за брат ти, където все пак ще трябва и да осъразмериш някак порицанието към него със собственатта си греховност, преди пръв да хвърлиш камъка, нали?
Но естествено, по трудно се събира, лекува и гради, по лесно се алиенира, дестабилизира, разединява и разваля, а най лесно е да си вдигнеш шапката и да напуснеш проблема, защото си “освободен” и нямаш излишни скруполи, а и църкви колкот’ щеш, (като пантофки може да си ги избира и сменя човек) па и Ню-ейдж има я, и секти всякакви, за “духовно търсещите”. Сещам се за едни зен-хайку стихчета, имащи приблизително следното съдържание: ”След като успееш да избягаш от тук в далечние планини и когато решиш някой ден и от там да да избягаш, то тогава къде ще се денеш?”
Но има и друга “алтернатива”, и може пък човек просто да смени синода, с алтернативния – т.е. да разедини, да разруши, да дискредитира, цървата – може би в порив на неподкупно благочестие? Естествено (както забелязах в доста случаи), въобще не е задължително да си бил черкуващ се християнин преди, за да си присвоиш правото шумно да раздаваш правосъдие, или с цялата си образованост да се затръшкаш в най дълбока покруса, да не би случайно да се разреши на църквата да мине жива и цяла, одвъд Сцила и Харибда т.е. през всички юридически примчици, и правосъдни клопчици, създадени разбира се от “сляпите за всяко пристрастие, неподкупни” служители на родната Темида, постоянно доказващи “блестящата си изрядна безупречност”, с тази си дейност, с която се и прочу не напразно нашата съдебна система.
А колкото до онова време – тоталитарно, то и без друго не беше кой знае колко препоръчително да те видят че влизнаш в църква, ако искаш да запазиш чистичко досиенцето. Друг въпрос е, че “който е бил будала” е влизал. И че освен на насилствено затворените от властите храмове, вратите на останалите църкви си стояха отворени и за литургия и за ритуали всякакви, или просто за свещица. И естествено не е важно (за тоз който не вярва истински), че за влезлите в черквата, даже и през комунистическо време, тя - църквата е изпълнявала обязаностите си на действен храм Господен, въпреки всички усилия на власта да и попречи.
Но важното е друго – че е дошло сега време да я разрушим таз църква, и естествено това най добре може да стане от позиция на “дълбоко разочарована чиста православна душа”, обсебена от “трогателна загриженост” за църковната морална чистота, в съчетание с “юначния” кеф да рушиш и да сееш хаос, под формата на опражняване на правото си на яка “демократична” позиция – което си е и хубаво, защото хем изглежда морално и интелигентно, хем е и достатъчно шумно (та да погъделичка суетата), па и най хубавото му е, че не боли нищо – включително и съвеста не боли, защото не си истински вярващ ... И тн. и тн., все в посоката която ме довежда до следващата точка:
Второ – Ако българин наистина е жаден за Господа, или ако поне малко държи на компактноста на народа и страната си, то даже и да няма подходящ закон защитаващ правата на единната му църква, той би трябвало, и ще го създаде, не за да подтиска някой друговерец (което разбира се не бива да става), а защото ЗАКОНА Е НЕОБХОДИМ ЗА ДА СЕ ОСИГУРИ НА ЧОВЕК ПЪЛНОЦЕНЕН ДУХОВЕН И ФИЗИЧЕСКИ ЖИВОТ, което ще рече българинът да може да упражни легитимното си право (в качеството си на държавообразуващ етнос), на пълноценна витална връзка с онази вяра, морал, стойностна система и традиция, които съставлявайки ДУХОВНИЯ КОРЕН, са и доминиращият през вековете фактор, кохезирал същия този етнос, чрез моделиране на всички културни и градивни аспекти от многофасетъчната българска история и душевност.
От друга страна не мога и да повярвам че толкова много хора, тъй усърдно режат верския си и народностен клон на който седят, или пък може би ТЕ СИ ИМАТ ДРУГ – “АЛТЕРНИТИВЕН”…?
И в името на тоз “алтернативния” корен ли трябва да се разрушава тоз народ, чрез рушене на църквата му! Комунистите не можаха да я довършат до края, въпреки че отлично го бяха подкарали, но затова пък сега може да се подхванем от там дето те го оставиха. Те успяха с всички тотолитарни средства да минимализират ролята на църквата и християнството. Е, сега трябва да се натисне сериозно, за да завършим започнатото от тях пъклено дело, като си играем с най помпозна драматичност на партийщина, защитавайки себични еднодневки интереси, в жертва на които трябва да се принесе живия многовековен корен. “ИГРАТА” Е ДА СЕ ПРАВИМЕ ЧЕ НЕ СЕ СЕЩАМЕ че ДЪЛГ НА ВСЕКИ МИЛЕЕЩ ЗА БЪЛГАРИЯ Е ДА ПОМАГА за консолидиране на ЕДНА ЗДРАВА И СИЛНА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА, защото действително не е лесно да регенерира всичко след 45години диктатура, та и 13 “цъфнали и вързали” на всичкото от горе. “Играта” е също и да се правиме че не се сещаме, че разделянето на синодите дескредитира християнството из основи, и е дистрофия на онзи споменат по горе КОХЕЗИРАЩ КОРЕН – ЦЪРКВАТА, благодарение на който българина 500 години издържа под “присъствието” отоманско, без да загуби вяра, език и самосъзнаие. Пък ако успеем в “играта”, може и да се опитаме най на края съвсем да я затрием Църквата, та не на две, а на шест алтернативни автокефални части да я разделим – по една за всеки автономен окръг в заплануваната монументална Федерация България (защото как може такава огромна страна да не е федераия, разбира се)...а после, както казваше един древен виц: “Последния, като излиза от Калотино, да загаси лампата!” Е, ТРУДНО МОЖЕ ДА СЕ ИЗМИСЛИ ПО СРАМНА ПОЗИЦИЯ ОТ ТАЗИ “ИГРА”!
Въпреки всичко случило се на църквата в последните 58 години, не мога да загубя оптимизма си, и не мога да допусна че българина ще иде до край в самоунищожението си. Вярвам че ще надделее вездесъщия дух на Балканджи Йово и на онзи сам юнак на коня – дяконът, апостол Левски, който заклеваше мнозината милеещи за святото дело народно над Библията – връчена му не от друг, а от същата таз ЕДНА ВЯРА И ЕДНА ЦЪРКВА СВЯТА, която както тогава, така и сега (с Божия помощ) ще издържи изпитанията ведно с народа си.
И знам че в България (освен рушителите) има хора вярващи, каквито за щастие виждам и тука, и на които се налага, и (слава Богу) успяват безконечно да обясняват и да привеждат аргумент след аргумент в защита на църква и род, заради което са и обект на моите най дълбоки и искрени адмираций. За съжаление опонентите са непоклатими в априорните си становища, за което цяр почти няма. Но това естествено не може да разклати вярата ми, че винаги у всеки от нас, живее някъде скрития потенциал за просветление и събуждане. А дано! Дано правилно изберем – НА КОГО СЛУЖИМ!? Това в крайна сметка е и решаващият въпрос, отговаряйки на който, всички ние – индивидуално и групово, чрез всяка мисъл, дума, и действие, ДЕФИНИРАМЕ СЕБЕ СИ – СЕГА И ВЪВ ВЕЧНОСТА.
Естествено от дъното на цялата тази мъчителна политико-перисталтика, свързана с изкуствено изфабрикувания “проблем” на БПЦ, крещи към всички нас един стар но актуализиран, неотменим въпрос: О, неразумни юроде, поради что се срамим да се наречем БЪЛГАРИ – ЕДИН ОБЕДИНЕН НАРОД – В ЕДНА ХРИСТОВА, ПРАВОСЛАВНА ВЯРА – В ЕДНА ЦЪРКВА!
Че то, инък, НА КОГО СЛУЖИМ – НА ГОСПОДА ХРИСТА, ИЛИ НА “АЛТЕРНАТИВАТА”?!
|
На кого служим - на Христа, или на "алтернативата"
