Здравей Валя, аз пък нямам усещането, че се отклоняваме от темата. Напротив, мисля, че говорим по същество.
Търсих в Евангелието пример, за да ти илюстрирам как истинските (праведни) духовни явления могат да съжителстват, макар и да ни изглеждат противоположни, докато за човешките, плод на греха, това е невъзможно - те се взаимоизключват.
И ето, в Евангелието от Марк, трета глава, се описва случая, когато влязъл в синагогата и видял един човек с изсъхнала ръка. Всички чакали да изобличат Христос в нарушаване на закона, ако обърнел внимание на страдащия и пожелаел да го излекува. Как е реагирал Иисус, когато е влязал там? "И като ги изгледа с гняв, натъжен в същото време от оскъдняването на сърцата им..., Той каза на човека..."
Ето, виждаш ли, Иисус се е разгневил, защото е видял тържествуващото самодоволно оскъдняване на любовта, видял е раната, която това тържествуващо опустошение е нанесло на най-голямата светиня - човека, създаден по Негов образ. Човекът, Валя, е най-голямата светиня, а не храмът, иконите, олтара... Да се вглеждаме по-често в евангелския образ на Иисус, да не се страхуваме и бягаме от противоречията, които на пръв поглед откриваме, а с благо чувство да приемаме борбата, която те предизвикват у нас. В тази борба ще се родят много неочаквани плодове...

С поздрав.