Валя, не е въпросът да бъде поправен който и да е. Въпросът е как реагира душата ти на думи като "ще бъдете блудници", изречени от един православен. Ако не реагираш с болка, гняв, възмущение, ако нямаш усещането, че е похулена светиня и е оскърбен сам Бог, а вместо това се опитваш уж християнски да примиряваш и оневиняваш нещата, то това се превръща в сериозен проблем на съвестта ти. Независимо дали го осъзнаваме или не - съвестта ни е един вид мембраната, която пропуска или възпира Божието действие у нас. Вгледай се в Евангелието. Христос никого никога не е осъждал, защото "не дойде да съди света, а да спаси света", Той никога не е извършил грях. И заедно с това, Той винаги е наричал нещата с истинските им имена - без това да означава, че осъжда някого или че не го обича.

А ние, особено ако Бог е създал душата ни по-чувствителна, превръщаме Църквата в оазис, който ни огражда от злобния, непрощаващ, безмилостен свят. Все едно - всичко зло, което ни наранява остава отвън, а вътре е само хубавото, благото, милото, за което толкова копнее душата ни. Това обаче е изкуствен образ, плод на естествената реакция на човешкото сърце, което търси лечение на раните си. Така превръщаме наистина Църквата в оранжерия за крехки растения - те наистина оцеляват, растат и дават плод, но са лишени от вкус. Иначе казано, ще останем едни мили хора, с добри сърца, но духовно незрели. А Христос ни е призвал за несравнимо повече.