Валя, апостолът не противоречи на самия себе си. Опустошението на душата е резултат от всеки грях - включително и от гнева. Затова е казано, гневете се, но не грешете. Гневът, който осъжда човека е като лавина, която повлича със себе си всичко - за това става дума в цитирания от теб текст (между другото, колко по-добре би било да споделиш своето мнение, подкрепено с някои цитати..). Казах ти, че Христос също се е гневял и в същото време е бил чужд на всеки грях. Помисли върху израза "свещен гняв" - какво е неговото съдържание.

Ако протестантите тълкуват произволно Евангелието, като вземат някои абзац и го извадят от неговия контекст, то за съжаление ние правим същото, макар и на малко по-различна основа. Не можем "да смелим" противоречията в духовните наставления, които откриваме в Писанията, защото това е и същността на греха - не ни позволява да гледаме на нещата в цялост, а на парче, логично.

Исках дори да открия такава тема за противоречията в "наставленията на Христос и апостолите", но все повече се разубеждавам...