Гневът е състояние на възбуда и като такова е най-лесният път да ни доведе до грях, до много грехове.
Човек който не съумява да овладее страстите си, да подтиска адреналина, е обречен на безкрайно грешене. "Гневете се, но не грешете" ми се струва неосъществимо, абсурдно. Нещо повече, поради често разгневяване, човек би загубил и душевното си здраве. Да се гневим е човешко, но да се борим със сприхавостта е още по-човешко. Да мислим за добрия тон е винаги необходимо - не тактически и стратегически, а за да изградим у себе си импулс, втора природа за това. На този, който хули Божията правда, можеш - възмутен и разгневен - да зашлевиш и плесница, но неминуемо ще бъдеш порицан за това.

Има много примери, които бихме дали за да илюстрираме гняв и възмущение. Според мен не е нужно да ги търсим тук, из форума, който не бе добро място през последните (много) дни. Много реплики бяха отминати без респонз (не само от мен), единствено за да не се увеличават противопоставянията и разделянето на бели и черни, добри и лоши, прогресивни и регресивни, православни и "православни".

Не съм съгласна със защитата ти на гнева, Хриса. За мен той е винаги осъдителен, тъй като може да доведе до непредсказуеми и нежелани резултати.
Поздрави!