Валя, гневът е нормално състояние на душата, а не моментна лудост. Той не само, че не е грях, но е признак на душевно здраве. Гневете се, но не грешете. Какво значи това? Когато видиш да се хули Божията правда, милост, истина - тогава не може да мислиш за добрия тон, за тактика на събеседването и други. Ако душата ти е здрава, ще се разгневиш, натъжиш, възмутиш. Истинските духовни явления могат да съжителстват с противоположните си. Затова гневът не противостои на душевния мир. Виж, човешкият мир, човешкото спокойствие на духа естествено се нарушават от гнева, бил той праведен (срещу явлението) или осъдителен (насочен срещу човека). Проблемът е, че разядени от греха, ние не можем да отсеем здравото от болното. И за по-сигурно, заедно с изсъхналите клонки на дървото, отсичаме и самите корени - удряйки по-силничко. Тогава естествено няма противоречия, които да ни объркват. Всичко е ясно, безконфликтно, осакатено - като няма противоречия, естествено е да сме спокойни.
Знаеш ли какво може да се получи, тръгвайки по този път? Ето например, може душата ти дълбоко да се нарани от думи, извън добрия тон, които някой е изрекъл в афект, грешайки или не. Те действат като сигнална лампа, че нещо не е наред. Но душата не може да разпознае онова грозно, което съдържат нечии сдържани, овладяни, християнско звучащи думи. Като например думите, с които Амартол искаше да изгони мен и Венци от форума. Това беше един от най-грозните, духовно проблемните, мрачни постинги, изречени някога тук. Техният дух е пълна противоположност на църковния. Но ето, че това не бе разпознато. Хайде, за апостол това не е странно - той не може да разпознава духовете. Но ето че бившият протестант също ги усети сродни. Ти не пропускаш да реагираш на всичко грозно във форума, но тогава замълча...

Какво се опитвам да ти кажа с всичко това ... Гневете се, но не грешете. За всичко трябва духовна разсъдителност - тя е най-голямата добродетел.