Вижте, нека не смесваме нещата.
Това, че нечие мнение е наречено идиотско, не значи, че изкреклият го е идиот. Нека всеки мери думите си, но не може да искаме от всички да се изразяват по един и същи начин. Има много мнения, като например това на апостол, където липсата на възмущение и гняв е признак по-скоро на духовна болест, а не е добродетел. Гневът не е порок. Възмущението също. Вгледайте се в Евангелието - бихте ли обвинили Христос, че не убеждава с благоразумен глас неприемащите го? Мислите ли, че ако не ги беше наричал "рожби ехиднини", "варосани гробници, пълни с мъртвешки кости", "лицемери" - те биха били убедени от аргументите му. В добрия тон ли са горните думи? Не правете пряк паралел с горната дискусия - но въпросът е принципен. Можеш да се възмутиш и оцениш дадено мнение като лицемерно, лукаво, идиотско - зависи от стила на човека, но това не значи, че считаш автора му за такъв. Нима Христос не се е обърнал към любимия си апостол Петър с думите "сатана".

Мнението ми е, че не бива да лишаваме участниците във форума от правото да се изразяват емоционално, да се възмущават и гневят. Все пак, зрели хора сме, всеки би трябвало да прави разлика между безсмислената лична обида и оценката на мнение, била тя и рязка и емоционална.