Здравей, Златна!
Най-трудното е не когато изпитваме влечение към светското, а когато сме "от другата страна", икам да кажа, сърцето ни по една или друга причина заема не мечтаната позиция, която ние истински смятаме за правилна дълбоко в себе си, а оправдавайки светското (в случая грешното) си затваряме очите. Ето за такива моменти ще бъда съден един ден, а не че съм харесвал тази или онази песен... откъде знам за какво ще бъда съден ли? Спомни си "... защото не приеха любовта на истината за свое оправдание". Трудно, много трудно ми е да се откажа от някои светски неща, за които виждам че са силно заразени с духа на този свят, лежащ в греха... Но ако веднъж реша, че ще се боря, че ще сложа цензура на входа на моята душа и няма да следвам безогледно подтика на сърцето си, защото и то е заразено, и не винаги гласът му е истината.
Казваш
"!!! Puk da ne govorim ako ne sa osobeno vyarvashti kakvo shte im stane mnenieto za nas tuka i za pravoslavieto barabar:)"
Ако така разсъждаваха Апостолите, нямаше да имаме Християнство сега... но те разкъсваха дрехите си от ревност заради истината!
Вярно е, че трябва да внимаваш да не изкушаваш с твоята свобода брата си... но това е казано за силно издигнати, недосегаеми от съблазните хора, че "всичко ми е позволено, но не всичко ме ползва". Ако от страх пред хорското мнение или от лъжлива загриженост спреш да говориш истината, злото е успяло в плана си! а именно, да накара малкото разбиращи истината
да замлъкнат... Освен това даже и тогава няма да успееш да спечелиш мнението на хората. Недоволни винаги ще има. Протестиращи винаги ще има. Богоборци - също. Ние да вършим със сърдечна чистота добро, без да дирим сметка, без да величаем себе си. Не ти ще обърнеш човека към Христос, преценявайки точно какво да направиш за да се впишеш в "мнението" на всеки, а Господ Сърцеведец е Онзи, Който обръща сърцата към Себе Си. Дай Боже когато сме познали истинското учение, да не бъдем отхвърлени като негодни. Амин.