Аз лично говоря и извън клуба, макар и доста по-малко и доста по "умерено".
Съгласи се, че когато, например, отидете да се черпите в ресторант, и ако там, на масата, започнеш да развиваш пред хората теми, каквито тука се дискутират, то в един момент ще станеш "досаден". Но дори и в ресторанта могат да се кажат няколко истинни слова и е възможно да попаднат на добра почва.
Тук клубът се нарича "Православие" и малко или много всеки е дошъл да чуе и да види нещо полезно. Големият въпрос за мен е дали всичкото това си струва, щото можем да навредим без да искаме освен на себе си, но и на някои други - дори на нашите най-близки братя, (и сестри) каквито са православните.
Като казах братя, се сещам за спора ви с Тимотей относно кой е "над" и кой е "под". Мисля, че и давмата сте прави, но стъпвате на различни бази. Тимотей ти говори за съпоставянето на хора, които служат на лъжата и х у л я т Православието, а ти му даваш за пример себепревъзнасящи се монаси, които ги съпоставяш с други монаси. Вярно е, че всички грехове идват от гордостта, но тая, при хулещите Църквата Христова е на много по-високо ниво. Та и аз се превъзнасям и съм горделив човек. Ако беше обратното, въобще нямаше да съм тук, щото поне половината от моите писания са празни приказки. Най-добре е да си подадете ръце и да забравите за излишните препирни. Щото тия, които сипят хули против Бога и Църквата Му, може да са ни дори братя по плът и кръв, но не и по дух, щото са приели най-страшният дух на заблудата - тоя на Богохулството. Дай, Боже един ден и те да се вразумят. Сега обаче, не е така и всяко нещо си има граници. И тук съм съгласен с Бивший , че такива хора са се извратили (според ап. Павел) и просто трябва да ги отбягваме, за да не разпалваме лъжливия дух да се озлобява още по-вече. И за Бивший ли ще кажеш че се превъзнася, че е "над" тях, след като не им обръща внимание на такива. Или по-скоро се вслушва в това: "препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни".


Знаеш, че ти желая всичко добро, приятелю.
Можеш и да не приемеш думите ми, но знай, че са написани от любов към теб.
А и мисля, че и ти го знаеш и вярвам, че няма да ми се разсърдиш.
Всички си имаме своите кусури - на едни са по-големи, на други са по-малки. Въпросът е да гледаме първо нашите, а на чуждите и да не се връзваме излишно. И аз не приемам много неща у Тимотей, но не мисля, че съм аз човекът, за да го поучавам. Той пък не приема много мои неща, както междувпрочем и твои. Тъй че нека всичко да е по-кротичко - с мярка.

Успех.

Наско

Редактирано от TRl на 16.01.03 13:41.