|
ГЛАВА 4. ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
Църковните тайнства служат за получаване на спасителната Божия благодат. Където няма законно свещенство, там няма тайнства, няма благодат, следователно няма и спасение. “С благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасиш” (Деян.15:11, Еф.1:7). Вие, протестантите, как я получавате тая благодат – само с една вяра? Апостолът говори “Със страх и трепет ВЪРШЕТЕ (значи още НЕ Е ЗАВЪРШЕНО) вашето спасение” (Фил.2:12). Основата на ВЪРШЕНЕТО на спасението е в светите църковни тайнства.
Всяко тайнство има две страни: видима или външна, и невидима вътрешна. Към видимата страна спадат: веществото, което се употребява (например при кръщението водата, хлябът и виното при евхаристията, св. миро при миропомазването), думите, които се произнасят, и главните действия (например при елеосвещението - помазването на болния с елей). Невидимата страна е възприемане на благодатните дарове на Светия Дух, които са различни за всяко тайнство.
За да бъдат тайнствата ДЕЙСТВИТЕЛНИ, свещенослужителят трябва да спази външната форма на църковното последование, а за да са ДЕЙСТВЕНИ, християните трябва да пристъпват към тях благочестиво, с вяра, пост и молитва. Тези, които пристъпват недостойно, ще получат осъждане, вместо спасяваща благодат.Целта на тайнствата е Божия прослава и нашето спасение.
За засилване и укрепване на вярата и за изпросване милост и помощ от Бога се използуват и ОБРЕДИ: водосвет, молебен, панихида, опело на починали и др.
1. ТАЙНСТВО КРЪЩЕНИЕ
“Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен” (Марк.16:16) – Кръщение се нарича онова еднократно богоустановено тайнство, в което кръщаваният при трикратно потапяне във вода “в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат.28:19) получава Божия благодат, която го очиства от неговите лични грехове и от всеобщия прародителски, първороден грях. Човекът става ново творение в Иисуса Христа, става Божи син, облича се в Христа, и като обещава Богу чиста съвест, става член на Неговата света Църква.
“Идете и научете всички народи, като ги кръщавате…” (Мат.28:19). Тая заповед е дадена на апостолите /САМО НА ТЯХ/ и на техните наследници епископи и свещеници. Но протестантското кръщение, макар че се извършва от пастори, които нямат апостолска приемственост, се приема за действително, тъй като Църквата позволява и на несвещеници да извършват кръщение при особени (спешни) случаи.
Малки деца могат да се кръщават, защото:
Първо: “И ще се изпълни в Дух Свети още от утробата на майка си” (Лука 1:15) – значи и малки деца могат да приемат благодатта на Светия Дух.
Второ: Децата също са нечисти (имат прародителски грях) – “Кой ще се роди чист от нечист? Ни един! (Йов 14:4).
Трето: Кръщението е заменило обрязването, според Апостола, а обрязването е извършвано върху 8-дневни младенци…
Четвърто: “Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие” (Иоан 3:5). Ако детето умре малко и некръстено?…
Пето: “И всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, защото за вас е обещанието, за вашите ДЕЦА и за всички далечни” (Деян.2:38-39). Тук апостолът направо настоява да се кръщават децата – вие защо не го слушате?
2. ТАЙНСТВО МИРОПОМАЗВАНЕ
Миропомазването се извършва веднага след кръщението и преставлява богоустановено тайнство, при което чрез помазване, придружено с молитва на свещеника – със специално осветено миро на определени части на тялото, при произнасяне на думите: “Печатът на дара на Светия Дух” кръстеният получава “залога на Духа в сърцата ни” (2 Кор.1:22) за укрепване на неговите духовни сили. Получава и помощ в борбата срещу всяко зло, съгласно думите на Христос: “Без Мене не може да вършите нищо” (Иоан 25:5).
В Стария Завет миропомазване се извършвало над царе, свещеници и пророци (Изх.30:23-33). Бог посочил на Мойсей съставките на мирото за свещено помазване. (Изх. 30:22-25).
Отначало светите апостоли възлагали ръце над кръщаваните за получаване благодатта на Светия Дух, но поради увеличение на повярвалите и невъзможността над всички да възлагат ръце, те заменили възлагането на ръцето с миропомазване (1 Иоан 2:20, 2 Кор.1:21).
“Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа” (Деян.2:38). Апостолът ясно РАЗГРАНИЧАВА прошката на греховете при кръщение, от получаване на дара на Светия Дух като нещо съвсем ДРУГО. Вярващите в Самария били кръстени в името на Христа,, но нямали Светия Дух. Едва когато дошли Петър и Иоан и възложили “върху им ръце” те приели Духа Светаго” (Деян.8:17). Учениците на св. Иоан Кръстител били кръстени, но едва “когато Павел възложи на тях ръце слезе върху им Дух Свети” (Деян.19:6).
Има обаче две изключения, по които вие се лъжете и правите от тях правило, но това са велики изключения! Едното е получаването на Светия Дух от Апостолите, а другото – дара на Светия Дух върху Корнилий, който бил САМО кръстен! Това изключително явление трябвало да убеди ап.Павел и другите, че и за езичниците са отворени вратите на Христовата Църква и на спасението! Вие не сте нито Корнилий, нито Апостоли, как ще слезе Светия Дух върху вас без миропомазване?
Думата християнин означава “помазан”, тоест, запечатан със Свето миро, но вие нямате миропомазване, следователно, макар че вярвате в Христа, не сте Христови! Защото сте лишени от Светия Дух, който дава тайнството миропомазване. “Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов (Рим.8:9)! Не сте Христови, но какво ви пречи да станете?!
3. ТАЙНСТВО ПОКАЯНИЕ (ИЗПОВЕД)
Покаянието е такова велико тайнство, при което законният пастир на Христовата Църква с властта, дадена му от Бога чрез епикопско ръковъзлагане, прощава на каещия се пред него християнин съгрешенията, и го очиства от тях чрез благодатта на Светия Дух.
Докато Христос живял на земята Той Сам прощавал греховете и дал молитвата: “Отче наш… прости ни греховете” (Мат.6:12), но когато основал Своята Църква и се възнесъл на небето, Той дал тази власт на Църковните пастири. Ето я: “Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето” (Мат.18:18) и “На които простите греховете, тям ще се простят” (Иоан 20:23).
Думите “Кой може да прощава грехове, освен един Бог” (Лука 5:21) са казани от книжниците и фарисеите , когато Христос още не е установил тайнството покаяние.
Казаното “Изповядайте се един другиму греховете, и молете се един за други , за да се изцерите” (Иак.5:16) означава грешният (и болният) да се изповяда пред църковния презвитер и той (презвитерът) да се моли за болния (съгрешилия).
Христос дал право на апостолите не само да развързват грехове, но и да връзват грехове (Мат.18:18). Това са църковни епитимии (наказания), анатеми (отлъчвания) и то за поправяне на грешниците: “Към едни бивайте милостиви с разсъждение, а други със страх спасявайте” (Иуда 22-23).
“Аз съм с вас - казал на апостолите Христос – през всички дни до свършека на света” (Мат.28:20). Апостолите не могат да доживеят до края на света, очевидно че Бог ще бъде с техните наследници – приемници, епископите на Църквата. Те ще прощават грехове до края на света.
Вие, протестантите, нямате тайнство покаяние и понеже греха ви остава, побързайте да се изповядате пред законните пастири на Църквата, за да се очистите от греховете си заради царството небесно, защото “няма да влезе в него нищо нечисто” (Откр.21:27).
4. ТАЙНСТВО ПРИЧАСТИЕ
Причастието е такова велико тайнство, в което вярващите, като споменават живота, страданията и смъртта на Иисус Христос, приемат във вид на хляб и вино истинското Тяло и истинската Кръв на Иисуса Христа за най-пълно съединяване с Него, за опрощаване на греховете и за получаване на вечен живот.
“Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб ще живее вовеки (Иоан 6:51), казва Сам Христос. Само с Божието слово, без причастяването с тялото и кръвта Христови, човек не може да се спаси. Защото “Ако не ядете плътта на Сина Човешки и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот” (Иоан 6:53).
Спасителят заповядва: “Вземете яжте: това е Моето тяло… пийте от нея всички; защото това е Моята кръв” (Мат.26:26-28). Не е казал: Това е ОБРАЗ на Моето тяло или ОБРАЗ на Моята кръв, а МОЕТО ТЯЛО и МОЯТА КРЪВ – та нали “за Бога всичко е възможно” (Мат.19:26).
Св. евангелист Лука говори за две чаши. Първата с лозовия сок Христос подал на апостолите след старозаветната пасха (Лука 22:17), а втората чаша Христос взел в ръце “след вечеря” и подавайки я на учениците си казал за нея: “Тая чаша е новия завет с Моята кръв, която за вас се пролива” (ст.20), или както е при евангелист Матей: “Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове” (Мат.26:27-28). От тая чаша Христос не пил, защото това вече не бил лозов плод, а Неговата пречиста кръв, от която пили само апостолите, за “опрощаване на грехове”.
Нима не е ясно, че причастието е тайнство църковно и не може да бъде извършвано от миряни, а само от свещеници с апостолско ръкополагане: “И тъй нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии” (1 Кор.4:1).
Вие, протестантите, не разбирате от какъв велик Божи дар се лишавате без тялото и кръвта Христови на причастието. “Колко по-тежко наказание – казва св ап.Павел – мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божи и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?” (Евр.10:19). Тези тежки думи са за вас!
Но и ние, православните, не бива без покаяние, пост и молитва да пристъпваме към тялото и кръвта Христови, защото “който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне” (1 Кор.27:29).
5. ТАЙНСТВО БРАК
Бракът е велико тайнство, а не прост човешки обряд, в което мъжът и жената си обещават взаимна любов и вярност – благославят се от Църквата и им се преподава благодатта на Светия Дух, за усъвършенстване в доброто, за постигане на спасение, за благословено раждане и християнско възпитание на децата.
Бог е благословил брака още в рая: “Плодете се и се множете…” (Бит.1:28). “Двамата ще бъдат една плът”, казва Господ, а ап. Павел казва за брака: “Тази тайна е велика” (Еф.5:32) – тоест, това е тайнство! Христос е осветил брака с присъствието си на сватбата в Кана Галилейска, където извършил първото си чудо” (Иоан 2:1-11).
Ако бракът е сключен на базата на християнска любов, то той никога не би бил разтрогнат, защото “любовта никога не отпада” (1 Кор.13:8). Църквата разрешава до три пъти църковен брак. Мъжът трябва да има 19 навършени години, а жената – 17.
Бракът е тайнство и по 5-то и 13-то правило на Апостолите.
Вие нямате църковен брак и без Божие благословение вашето е просто съжителство, блудство или еретически брак!
6. ТАЙНСТВО ЕЛЕОСВЕЩЕНИЕ (МАСЛОСВЕТ)
Елеосвещението е велико тайнство, при което презвитерът помазва болния в името Божие с осветен елей и чрез молитвата на свещениците болния получава според вярата си не само изцерение на тялото си, но и прощение на греховете.
“Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него, като го помажат с елей в Името Господне” (Иак.5:14) – пише апостолът. А и преди смъртта на Христос “Апостолите мажеха мнозина болни с масло и ги изцеряваха” (Марк 6:13). Учението на апостолите е учение Христово. “Който вас слуша, Мене слуша; а който се отмята от вас, от Мене се отмята” (Лука 10:16).
Следователно вие, протестантите, отричайки се от учението на св. апостол Иаков за светото тайнство елеосвещение, се отричате от Самия Христос!
7. ТАЙНСТВО СВЕЩЕНСТВО
Тайнството ръкополагане (хиротония) е свещенодействие, при което чрез придруженото с молитва епископско възлагане на ръцете, приемствено, наследено от светите апостоли, се преподава на избраника “Божият дар” (2 Тим.1:6), т.е. благодатта на Св. Дух (Деян.20:28). Така той получава правото да учи миряните на истинска вяра, да ги направлява в делата на вярата и нравствения живот, да свещенодействува (да извършва светите тайнства и богослужението).
Свещенството е три степени: 1. Епископ – извършва всички тайнства и богослужения и ръкополага презвитери и дякони. 2. Презвитер – извършва всички тайнства и богослужения, без ръкополагането. 3. Дякон – не извършва сам тайнствата и богослуженията, а е в помощ на епископа и презвитера.
При вас няма законно епископско ръкоположено свещенство, наследено от апостолите, следователно няма и Христова Църква, няма и “разпоредници на тайните Божии” (1 Кор.4:1). Няма и тайнства за получаване на Божията благодат, няма и спасение. За спасение на хората Христос е създал Своята Църква със свещенство, а не без свещенство (Еф.4:11, 1 Кор.12:28)!
В първите времена на Христовата Църква и някои миряни са имали дар на езици и пророчествуване (1 Кор.14), но първо това било необходимо за разпространение на Христовата Църква и второ- никъде не пише, че те (миряните) имат право на църковно учителстване във вярата.
Напротив, само ръкоположените имали право на това: “Не занемарявай дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството” (1 Тим.4:14) – вижте и Деян.6:6. И не се лъжете по Лутер, който премахнал думата свещенство, а църковната дреха ФЕЛОН заменил с думата ЯПАНДЖАК!…
Не бива да се отделяме от Църквата, защото свещениците днес са лоши. Те са грешни хора, но в делата на вярата ние трябва да им се подчиняваме, защото те носят в себе си благодатта на свещенството, носят я “в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам” (2 Кор.4:7). “Всичко що ви кажат да пазите, пазете и вършете, а според делата им не постъпвайте” (Мат.23:3), казва Сам Христос за фарисеите. Същото би казал и днес за православните свещеници!
“Недейте се нарича” “учители”, “отци”, казва Христос, което значи САМИ да не се наричаме учители и отци. Но апостол Павел сам нарича себе си учител (2 Тим.4:16, Кол.3:21), а апостолите – отци. И ние наричаме духовните си водачи отци (раждащи в тайнствата духовни деца).
“С всичката си душа благоговей пред Господа и уважавай Неговите свещеници; с все сила обичай своя Творец и не оставяй Неговите служители” (Сир.7:31-32), - и в Новия Завет е същото: ”Покорявайте се на презвитерите” (Петр.5:5). Вие защо не се покорявате на апостолско ръкоположените презвитери, а слушате човешко избраните незаконни пастори, останали без благодатта на Светия Дух?!
|
ПОСЛАНИЕ ДО ПРОТЕСТАНТИТЕ -ГЛ.4
