|
ГЛАВА 2. ЗА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ
Свещеното Писание се нарича откровението на волята Божия, записано от Бога чрез избрани свети хора по вдъхновението на Светия Дух. Всички старозаветни боговдъхновени книги се наричат канонични, но има и неканонични, написани от благочестиви мъже, които Светата Църква признава като полезни за утвърждаването на хората във вярата. Синодалният превод на българската Библия съдържа 50 старозаветни книги – канонични и неканонични.
Новозаветното Свещено Писание не се е появило веднага след Христа. Както свидетелствува св. Ириней Лионски (пострадал за Христа в 202 г.) много от основаните църкви от начало, пък и по негово време, нямали никакви писания и се учели в Христовата вяра “без книги и мастило, а по предания”. Тъй като по това време се появили апокрифни послания (написани от еретици), Светата Църква се погрижила да събере истинските 27 свещени книги в новозаветен канон, утвърден на Лоадикийския и Картагенски събори, както и на Пети вселенски събор (правило 2) в 553 г. Самият въпрос имаме ли ние Свещено Писание, се решава само въз основа на Свещеното Предание!
Като се отделил от Римската Църква, вследствие на нейните заблуждения, Лутер не се присъединил към Вселенската Източна Църква, заради гордост и славолюбие, а и заради католическото си възпитание на предубеждение към православния Изток. Самозалъгвал се, че Православната Църква е причастна на римските злоупотреби и нововъведения…, забравяйки че точно заради тия човешки нововъведения Православието скъса древния съюз с Рим!!
Така бащата на реформацията останал вън от Вселенската Църква, а само с една Библия в ръка, ама и нея започнал да преправя по своему. Думата ЦЪРКВА /храм за богослужение/ от Новия Завет му бодяла очите и той просто я ИЗХВЪРЛИЛ и я заменил с дума, която значи ОБЩИНА, КМЕТСТВО, СЪБРАНИЕ… Покровителствуван от немските кнезе, които ставали пълни господари на отнетите църковни имоти (!), Лутер “смело” поправял Писанието!… Тъй като неговото учение не пасвало на църковното Предание, той премахнал и думата ПРЕДАНИЕ. /устното Божие Слово/ и я заменил с думата НАСТАВЛЕНИЕ…- къде е Преданието, къде е наставлението?! Апостолът казва: ”Похвалявам ви братя, че ме помните за всичко и държите ПРЕДАНИЯТА, тъй както съм ви ги предал” (1 Кор.11:2), а Лутер: “Хваля ви, любезни братя, че ме помните във всичко или във всички неща и държите ТОЗИ НАЧИН (?), който аз ви предадох”. И вие одобрявате този “превод”?
А и Лютеранското оправдание чрез вяра, без дела по закона, уж по Гал.2:16 и Ефес.2:8, съвсем не издържа на критика. Апостолът възстава тук срещу лъжливата САМОУВЕРЕНОСТ на иудейските учители, проповядващи спасение само чрез външните обряди по закона на Мойсей: обрязването, спазването на съботата, умиването на ръцето и др. Какво направил Лутер като видял, че апостол Иаков пише обратното на неговото оправдание чрез вяра: “…вярата без дела е мъртва” (Иак.2:26), какво мислите – нещо невиждано и нечувано – просто изхвърлил апостола от Библията!?…
Да, но Сам Господ каза, че само с вяра няма спасение: “Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който ИЗПЪЛНЯВА волята на Моя Отец Небесен”.
Днешните достойни наследници на Лутер тълкуват Свещеното Писание както си искат и вече изфабрикуваха цели 22 000 “църкви”, към една от които сте вие.
Религиозните истини не са като научните истини. Те не могат са се разберет само със силата на човешкия разум, тъй като човекът е с паднала, огрешена природа. Затова ние следваме само тълкуванията на святите мъже, дадени в пълно съгласие с духа на Библията и със светото Предание.
А кои са вашите учители и тълкуватели на Свещеното Писание? Човеци избрани от вас – нима има някъде в Писанието текст, който да показва, че всяка община може да си избира пастири и учители без апостолско или епископско ръкополагане?! Такъв текст няма, а има: “Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни” (Евр.13:17). Следователно като сте отхвърлили законните пастири и учители, а сте поставили други, неръкоположени от Църквата, вие сте изпълнили пророческите думи на ап.Павел: ”Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите походи, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха” (2 Тим.4:3-4).
Писанието посочва: “И как ще проповядват, ако не бъдат пратени?” (Рим.10:15). Самите апостоли Павел и Варнава били избрани и призвани от Дух Свети за проповед, но не тръгнали иначе, а със знанието на Антиохийската църква, които “след като постиха и се молиха, ВЪЗЛОЖИХА ръце на тях и ги пуснаха” (Деян.13:1-4).
Вие, протестантите обичате да цитирате 1 Йоан 2:20: “И вие имате помазание и знаете всичко”. Под помазание се разбира благодатта на Светия Дух, която пребивава в Христовата Църква. Първо - вие не сте в Същата Апостолска Църква. Второ – вие нямате тайнство “миропомазване”, чрез което се получава Дух Свети и Трето – след първите години на Църквата, когато Божията благодат била изключително необходима за разпространението на вярата, по-късно даровете на “знание” и “мъдрост” (1 Кор.12:8) пресекнали, според пророчеството на ап.Павел (1 Кор.13:8). Бог показа кои човеци имат знание и мъдрост да тълкуват Писанието – тези чудотворци и пророци, чиито тела след смъртта им не се разложиха, а напротив, с нетленните си мощи (някои благоухаещи) продължиха да извършват изцеление и чудеса с Божия помощ и да светят през вековете.
|
ЗА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ
