Има доста казано и за това как хората ще оставят словото и ще се прилепят към учения които галят ухото.

Нека ти разкажа нещо.
Аз преди да стана активно вярващ християтнин много харесвах Дуно и бялото братство. Свикнал съм да говоря за духовните въпроси с доста интелигентни хора на доста високо ниво. За това Библията не ми вървеше, а много ми харесваха статиите като тази която Любо постна "Кой е Христос". Красиви думи, брилянтен изказ, тежки абстракции (като "Днес хората делят Христа на "историчен", "космичен", "мистичен"" ). Всичко това като обаче като учебник по теософия, философия или други подобни. Всичко е направено по човешките правила на научното знание. Всичко това е перфектно и добре се прилепя към човешкото ухо - буквално гали ухото.

Няма го обаче свръхестественото, няма го Божието присъствие. Всичко изглежда като творение на индуктивно-дедуктивното мислене. Разликата е като сътворения от човек (робот) и сътвореното от Бога (човек).

Първото е красиво от гледна точка на техническо и научно достижение, но по никакъв начин не достига простотата и в същото време съвършенството на Божието творение.

Бих казал че същото е и с учението на Беинса Дуно - Индуктивно дедуктивно мислене. Чудесно като научно постижение, но на светлинни години от Божието съвършенство.

Е, да ама това го разбирам чак сега - пет години след като вдъхновено изчитах книга след книга на Дуно.

Въпреки, че на Дуно му убягва главната идея за Христос, той говори за много теми, които убягват на християните :)

Обобщено казано:
Не винаги това което ни гали ухото е Божието слово.