Протестантските мисионери са из целия свят. Познавам норвежки мисионери, които скоро се завърнаха и от Израел, след 8-годишна служба там. Познавам и сектанти, които от 20 години не са се прибирали от тропическите държави...

Но защо не си личи тяхното присъствие истински тук, в Норвегия?
Защо държавата не е християнска? Не е ли безотговорно тези мисионери да оставят собствената си родина на най-различните ню-ейдж течения и на кабалистите и да проповядват в Москва и в Хондурас?

Един детайл, мое малко откритие, което дълбоко ме порази:

В най-голямата централна книжарница в Осло (огромна!) преди година-две имаше голяма стена с книги в отдела Религия. Имаше всякакви и много от тях - християнски. (Дори Chesterton на англ. и Бл. Августин на шведски - но единствени от този род!).

Тази година лавицата с християнски книги е най-малка: един ред от 20-тина книги, и то много странен подбор.
И не само това!
Тази малка лавица е вече преместена НАЙ-ДОЛУ, на нивото на пода! А най-централно естествено се мъдрят кабалистите и окултистите, ню-ейдж, будизъм и пр. Сигурно и за това обяснението е "пазарната икономика"?

Каквото и да е то, мисионерите са крайно необходими в собствената си родина. Тук имат неизпълнена или проваляща се мисия!