|
Съкратих малко писмата и ги показвам директно в 3 части, да не се изморяват начинаещите. Голяма полза получих от тези писма. Дай Боже и вие - православни и инославни да получите също полза!
ИГУМЕН НИКОН – ДУХОВНИ ПИСМА
/извадки/
Духовният мир се придобива с духовен труд, а не с разговори или само с четене. В Евангелието са разкрити всичките тайни на човешката душа, посочен е пътят към царството Божие, показани са наградите и наказанията, разкрити са много тайни на задгробния живот, но те се постигат не с четене и даже не с молитва, а с изпълнение на заповедите.
Недостигът от духовен труд и всевъзможните нарушения на заповедите се заличават чрез покаяние, чрез изповед, чрез причастяване със Св. Тайни. А ние много празнословим и нищо не вършим.
Правилно вървящият по духовния път човек започва до вижда в себе си все повече и повече грехове, докато накрая не види с духовното си зрение себе си цял в грях, в душевна проказа, докато не почувствува с цялото си сърце, че е кал и нечистота, че е недостоен дори да призовава името Божие и само, като митаря, без да смее да повдигне очи към небето, със сърдечна болка зове: “Боже, бъди милостив към мене, грешния”. Намирайки се продължително време в подобно душевно състояние, човек в свое време ще излезе от него оправдан, какъвто е излязъл и митарят.
Ако пък човек смята себе си за добър и отделните си, дори тежки грехове — за случайни, за които е виновен не толкова той, а най-вече външни обстоятелства или други хора, или бесове, а той самият е малко виновен, то това устроение е лъжливо, това е явно състояние на скрита прелест, от каквото да ни избави Господ.
За да вървим по правилния път, трябва да следим себе си, да сравняваме своите дела, думи, помисли, влечения и др. със заповедите Христови, да не се оправдаваме за нищо, да се стараем да се поправим, доколкото е възможно, да не обвиняваме и осъждаме другите, да се каем пред Господа, постепенно да се смиряваме пред Бога и пред хората — тогава Господ малко по малко ще разкрива пред такъв човек неговото падение, развала, неизплатимия му дълг. Един дължи петстотин динария, друг — петдесет, и все едно и двамата нямат с какво да се разплатят.
Необходимо е Господ по милостта Си да прости и на двамата. Значи, няма такъв праведник, който да не се нуждае от милостта на Спасителя.
И ето премъдростта Божия! — Явният грешник по-скоро може да се смири и да отиде при Бога и да се спаси, отколкото праведниците по външност. Затова е и казал Господ Иисус Христос, че митари и грешници влизат по-напред в царството Божие от мнозина външни праведници.
По великата Божия премъдрост греховете и бесовете съдействуват за смиряването на човека, а чрез това и за спасението му. Ето защо Господ е заповядал да не се изскубват плевелите изсред пшеницата — без плевелите лесно би могла да се роди гордост, а Бог се противи на горделивите. Гордостта и високомерието са гибелни за човека.
Какъв е изводът от казаното? — Опознавайте своята немощ и греховност, не осъждайте никого, смирявайте се и Господ ще Ви въздигне в свое време.
Боже, бъди милостив към нас, грешните. Простете и се помолете за мен.
-------------
„Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени“ (II Тим. 3:12). Чувате ли, майко? Не само живеещите, но и искащите да живеят благочестиво, ще бъдат гонени. Чрез кого? Чрез хората, които се поддават на внушението на дявола.
А за душата какво да се каже: за нашето време е даден един подвиг — да съзнаваме своите грехове и безсилие, да се каем за тях и да търпим без ропот всичко, което Господ допусне. Но и това ние можем да извършим, само като изпросваме непрестанно помощ от Господа, т.е. трябва колкото можем по-често да се обръщаме молитвено към Господа и в никакъв случай да не осъждаме никого, а на всички да прощаваме, за да не бъдем осъдени по духовния закон самите ние.
“Господ изправя стъпките на човека” (Пс. 36:23, по слав. текст). Никой не се е спасил сам, а всички ние имаме един Спасител. Човек може само да желае спасението, но да се спаси сам не може. Трябва да искаме спасението, като се имаме за погиващи, негодни за царството Божие (“Кога изпълните всичко вам заповядано...”) (Лука 17:10), и това желание за спасение трябва да покажем на Господа с молба към Него, с изпълняване на волята Му с всички сили, и с постоянно покаяние. Но тъй като, въпреки цялото си желание ние постоянно нарушаваме заповедите, значи трябва постоянно и да се каем.
И светците са се каели до смъртта си, тъй като са виждали себе си недостойни за близостта до Бога и следователно — недостойни за царството Божие. А колкото човек е по-грешен, толкова по-малко грехове вижда в себе си и толкова по-злостно осъжда другите. Истинен, нелъжовен признак за правилното духовно устроение е дълбокото осъзнаване на собствената повреденост и греховност, съзнанието за собственото недостойнство за Божиите милости и неосъждането на другите. Ако човек не счита себе си — от цялото си сърце, а не само с езика си, — за непотребен грешник, той не е на правия път, той без всякакво съмнение се намира в ужасна слепота, в духовна прелъстеност, колкото и да го почитат за велик и свят човек, дори и да е прозорлив и да върши чудеса.
Ние цял живот вършим своята воля и дори добрите ни дела се оскверняват ту от своеволие, ту от тщеславие, ту от сметки и прочее. Ако се вгледаме по-дълбоко в себе си, тогава всеки от цялото си сърце ще трябва да каже с думите на утрината молитва: “Боже, очисти мен, грешния, понеже никога не извърших нищо добро пред Тебе”. Тези думи принадлежат на преп. Макарий Египетски, един от най-великите светци. Как ние, окаяните, съдим и осъждаме другите и с това се поставяме по-високо от тях, като съдници? Как можем да считаме, че е на прав път оня, който не съзнава себе си като (съзнава, а не само се нарича с думи) най-грешен от всички?
Да не търсим у себе си каквито и да е достойнства, каквито и подвизи да извършваме. Винаги сме раби негодни. Само Божията милост прощава на каещите се и ги допуска в царството Божие.
Ето защо търсенето на високи духовни състояния е забранено от светите отци и от Господа. Целият ни вътрешен подвиг трябва да се съсредоточи в покаянието и във всичко, което съдействува на покаянието, а Божието ще дойде само по себе си, когато мястото е чисто и когато благоволи Господ. Ако у подвижника няма искрено сърдечно чувство на греховност и съкрушено сърце, то такъв подвижник непременно е в състояние на духовна прелест. Намиращият се в молитвен подвиг особено трябва да има молитвата на митаря и съкрушението на митаря, защото иначе ще бъде измамен от бесовете, ще придобие високоумие, тщеславие и прелест. Да ни избави Господ от това.
|
ИГУМЕН НИКОН -Духовни писма -1
