|
|
| Тема |
 ПРАВОСЛАВЕН РАЗКАЗ |
|
| Автор |
aпocтoл (Тимотей) |
|
| Публикувано | 28.10.02 16:01 |
|
|
|
Когато четях удивителните православни случки, за които разказва архим. Серафим в книгата си “Беседи за живота след живота”, не съм и предполагал че и самият аз ще попадна на такъв случай! Но това се случи…
Ето какво ми разказа една около 50 годишна православна, с която заедно се черкуваме /предавам го накратко/:
Баща ми беше пияница и се държеше страшно лошо към майка ми и към мен. Но остаря и от пиянството краката му започнаха да загниват и когато лекарите му казаха че ще му отрежат единия крак страшно се уплаши и смири и след мой съвет се изповяда и причасти. Отрязаха му единия крак и когато се върна в болничната стая през нощта бълнуваше и си казваше стари негови грехове. Аз веднага взех молив и всичките ги записах. После извикахме пак свещеника и втори път се изповяда, като аз четях неговите бълнувани грехове /свещеника ме накара/ и свещеника питаше баща ми вярно ли е това и баща ми отговаряше “вярно”. Накрая го причасти.
С моя баща стана страшна промяна – стана тъй благ и кротък, че аз най-после намерих истински баща и не можеш да се нарадвам когато ми казваше “дъще” /по-рано ми викаше само кучка и усойница – също и на майка и ни биеше и ни гонеше от къщи/.
След седмица, две го чувам че си говори сам и казва: “да”, “да”. Питам го на кого говори, а той казва – питам ме и аз отговарям. Кой те пита – казвам. Дошли са двама – казва. Добре де, как изглеждат – продължавам да го разпитвам. Единият изцяло в бели дрехи, а другият с бляскаво лице, но ме гледа строго- пояснява баща ми.
- Защо те гледа строго – питам.
- Заради моите грехове – навежда глава баща ми.
- Какво те питаха, че казваш “да”.
- Питаха ме искам ли да изтърпя геенския огън тук на земята и да избегна огъня на ада и аз се съгласих.
В тоя момент той се развика – Къде отивате, стойте, стойте… И след малко се развика още по-силно:
- Махнете ги тия черни и страшни. Питам го какво вижда и той каза че идват двама черни с тризъбец към него и от средния зъб на тризъбеца излизал огън… с който се насочили към оцелелия му крак. И се започна едно страшно охкане и викане ЦЯЛА СЕДМИЦА денем и нощем тъй че нито аз можеш да спя нито съседите по стая в болницата. Биха му страшно силна инжекция за успокоение, но той в несвяст пак охкаше и кракът му подскачаше. След седмицата се успокои и го изписаха /първо му казаха че ще му режат и другия крак, но после се отказаха, а той изобщо не реагира – беше напълно спокоен/.
След месец умря, но преди да умре веднъж ми каза:
- Знаеш ли Богородица е много доволна от тебе за пеенето /аз бях започнала да пея на клира/, но ми каза че не е доволна, че в тебе има лукавство И ДА КАЖЕШ НА МЪЖА СИ ДА БЪДЕ ПОСЛУШЕН НА НАЧАЛНИЦИТЕ СИ, ЗАЩОТО ЩЕ МУ ИЗСТИНЕ МЯСТОТО. Тази дума "лукавство"той не я знаеше – дори и аз не я знаех и я търсих и разбрах какво значи и осъзнах моя грях.
Това е, драги православни форумци, накратко нейният разказ. Не мога да не и вярвам, защото от 2 години заедно се причастяваме. Повярвайте и вие и духовно се поучете! Слава на милостивия Бог!
| |
| |
| 
|
|
