|
Моля, прочетете мнимателно тези извадки, ако не сте ги чели /а даже и да сте ги чели!/. Ще получите голяма духовна полза. Извадих ги от старостилния сайт:
ИГУМЕН НИКОН – ДУХОВНИ ПИСМА
/извадки/
Духовният мир се придобива с духовен труд, а не с разговори или само с четене. В Евангелието са разкрити всичките тайни на човешката душа, посочен е пътят към царството Божие, показани са наградите и наказанията, разкрити са много тайни на задгробния живот, но те се постигат не с четене и даже не с молитва, а с изпълнение на заповедите.
Недостигът от духовен труд и всевъзможните нарушения на заповедите се заличават чрез покаяние, чрез изповед, чрез причастяване със Св. Тайни. А ние много празнословим и нищо не вършим.
Правилно вървящият по духовния път човек започва до вижда в себе си все повече и повече грехове, докато накрая не види с духовното си зрение себе си цял в грях, в душевна проказа, докато не почувствува с цялото си сърце, че е кал и нечистота, че е недостоен дори да призовава името Божие и само, като митаря, без да смее да повдигне очи към небето, със сърдечна болка зове: “Боже, бъди милостив към мене, грешния”. Намирайки се продължително време в подобно душевно състояние, човек в свое време ще излезе от него оправдан, какъвто е излязъл и митарят.
Ако пък човек смята себе си за добър и отделните си, дори тежки грехове — за случайни, за които е виновен не толкова той, а най-вече външни обстоятелства или други хора, или бесове, а той самият е малко виновен, то това устроение е лъжливо, това е явно състояние на скрита прелест, от каквото да ни избави Господ.
За да вървим по правилния път, трябва да следим себе си, да сравняваме своите дела, думи, помисли, влечения и др. със заповедите Христови, да не се оправдаваме за нищо, да се стараем да се поправим, доколкото е възможно, да не обвиняваме и осъждаме другите, да се каем пред Господа, постепенно да се смиряваме пред Бога и пред хората — тогава Господ малко по малко ще разкрива пред такъв човек неговото падение, развала, неизплатимия му дълг. Един дължи петстотин динария, друг — петдесет, и все едно и двамата нямат с какво да се разплатят.
Необходимо е Господ по милостта Си да прости и на двамата. Значи, няма такъв праведник, който да не се нуждае от милостта на Спасителя.
И ето премъдростта Божия! — Явният грешник по-скоро може да се смири и да отиде при Бога и да се спаси, отколкото праведниците по външност. Затова е и казал Господ Иисус Христос, че митари и грешници влизат по-напред в царството Божие от мнозина външни праведници.
По великата Божия премъдрост греховете и бесовете съдействуват за смиряването на човека, а чрез това и за спасението му. Ето защо Господ е заповядал да не се изскубват плевелите изсред пшеницата — без плевелите лесно би могла да се роди гордост, а Бог се противи на горделивите. Гордостта и високомерието са гибелни за човека.
Какъв е изводът от казаното? — Опознавайте своята немощ и греховност, не осъждайте никого, смирявайте се и Господ ще Ви въздигне в свое време.
Боже, бъди милостив към нас, грешните. Простете и се помолете за мен.
-------------
„Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени“ (II Тим. 3:12). Чувате ли, майко? Не само живеещите, но и искащите да живеят благочестиво, ще бъдат гонени. Чрез кого? Чрез хората, които се поддават на внушението на дявола.
А за душата какво да се каже: за нашето време е даден един подвиг — да съзнаваме своите грехове и безсилие, да се каем за тях и да търпим без ропот всичко, което Господ допусне. Но и това ние можем да извършим, само като изпросваме непрестанно помощ от Господа, т.е. трябва колкото можем по-често да се обръщаме молитвено към Господа и в никакъв случай да не осъждаме никого, а на всички да прощаваме, за да не бъдем осъдени по духовния закон самите ние.
“Господ изправя стъпките на човека” (Пс. 36:23, по слав. текст). Никой не се е спасил сам, а всички ние имаме един Спасител. Човек може само да желае спасението, но да се спаси сам не може. Трябва да искаме спасението, като се имаме за погиващи, негодни за царството Божие (“Кога изпълните всичко вам заповядано...”) (Лука 17:10), и това желание за спасение трябва да покажем на Господа с молба към Него, с изпълняване на волята Му с всички сили, и с постоянно покаяние. Но тъй като, въпреки цялото си желание ние постоянно нарушаваме заповедите, значи трябва постоянно и да се каем.
И светците са се каели до смъртта си, тъй като са виждали себе си недостойни за близостта до Бога и следователно — недостойни за царството Божие. А колкото човек е по-грешен, толкова по-малко грехове вижда в себе си и толкова по-злостно осъжда другите. Истинен, нелъжовен признак за правилното духовно устроение е дълбокото осъзнаване на собствената повреденост и греховност, съзнанието за собственото недостойнство за Божиите милости и неосъждането на другите. Ако човек не счита себе си — от цялото си сърце, а не само с езика си, — за непотребен грешник, той не е на правия път, той без всякакво съмнение се намира в ужасна слепота, в духовна прелъстеност, колкото и да го почитат за велик и свят човек, дори и да е прозорлив и да върши чудеса.
Ние цял живот вършим своята воля и дори добрите ни дела се оскверняват ту от своеволие, ту от тщеславие, ту от сметки и прочее. Ако се вгледаме по-дълбоко в себе си, тогава всеки от цялото си сърце ще трябва да каже с думите на утрината молитва: “Боже, очисти мен, грешния, понеже никога не извърших нищо добро пред Тебе”. Тези думи принадлежат на преп. Макарий Египетски, един от най-великите светци. Как ние, окаяните, съдим и осъждаме другите и с това се поставяме по-високо от тях, като съдници? Как можем да считаме, че е на прав път оня, който не съзнава себе си като (съзнава, а не само се нарича с думи) най-грешен от всички?
Да не търсим у себе си каквито и да е достойнства, каквито и подвизи да извършваме. Винаги сме раби негодни. Само Божията милост прощава на каещите се и ги допуска в царството Божие.
Ето защо търсенето на високи духовни състояния е забранено от светите отци и от Господа. Целият ни вътрешен подвиг трябва да се съсредоточи в покаянието и във всичко, което съдействува на покаянието, а Божието ще дойде само по себе си, когато мястото е чисто и когато благоволи Господ. Ако у подвижника няма искрено сърдечно чувство на греховност и съкрушено сърце, то такъв подвижник непременно е в състояние на духовна прелест. Намиращият се в молитвен подвиг особено трябва да има молитвата на митаря и съкрушението на митаря, защото иначе ще бъде измамен от бесовете, ще придобие високоумие, тщеславие и прелест. Да ни избави Господ от това.
Драги М. и К.!
Получих писмото ви. Господ ви е посетил с болест, разбира се, защото тя е била необходима за вашето спасение. “През много скърби трябва да влезем в Цаството Божие” — такъв е духовният закон (Деян. 14:22). Апостолите, мъчениците, преподобните, всички светци са влезли в славата чрез много и велики скърби. “Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема” (Евр. 12:6, Притч. 3:12). Очевидно е, че няма друг път за царството Божие, освен тесния, кръстния път и при болест и слабост не бива да унивате, а повече да се радвате с духа си, утешавайки се мислено, че Господ сега се е приближил до вас, а в бъдещето докрай ще ви направи Свои деца, ако Му останете верни до края и без ропот понесете всяка скръб, която Той намери за нужно да ви изпрати. “Който претърпи докрай, ще бъде спасен” (Мат. 10:22).
Трябва по-често да призоваваме Божието име, да се поставяме пред лицето Божие и да изпросваме търпение, когато ни стане твърде тежко. От ропота трябва да се пазим като от змийска отрова. С ропота и злословието си неблагоразумният разбойник не само е усилил мъките си, но и е погинал навеки, а благоразумният — чрез съзнанието, че получава отплата достойна за делата си, и страданията си е облекчил, и царството Божие е наследил.
Не е имало случай Господ да откаже някога прошка на каещия се. Само тогава Господ не ни прощава, когато ние самите не прощаваме на другите. Затова нека се помирим с всички, за да се помири и Господ с нас. Да простим на всички, за да ни прости и Господ.
Драги М. и К.!
Поздравяваме ви с празника Рождество Христово и с Новата година! Да ви благослови Господ с всяко небесно благословение, да ви даде мир, взаимна любов, здраве, ревност по Бога, разбиране на духовния живот, молитва със сълзи и прочее. Да ви огради от видими и невидими врагове, да ви даде всичко необходимо и за този временен живот. Да ви даде Господ духовна радост, произлизаща от съкрушеното и смирено сърце, изпълнено със страх Божий.
`
Мир на теб, досточтима майко М.!
Получих писъмцето ти. Ти съзнаваш, че не си права в много отношения. Радвам се на това. Човек, който упорито се оправдава, а другите обвинява, се намира на лъжлив път: той или няма да постигне никакъв успех в духовния живот или неминуемо ще се окаже в мрежите на прелестта. Нашето спасение е не в подвизите, а в дълбокото, искрено и сърдечно осъзнаване на своята греховност, разваленост, безсилие сами да се поправим. От такова съзнание се ражда съкрушението, плачът и известно смирение и т.н.
Ако няма такова съзнание, но напротив — дори има (Боже, опази!) самооправдание, тогава напразни са всички трудове и дори ще породят самомнение и гордост. И така, и в малкото и в голямото, в житейските дела и в духовните, по отношение на себе си и във взаимоотношенията си с другите, старай се да се поставяш на последно място (по Евангелието: не сядай на първото място) — и тогава ще придобиеш мир в душата си и останалото, за което стана дума по-горе, а заедно с тях и чрез тях и спасение.
Поклон и Божие благословение на тебе, на К. и на всички познати.
Прости ме за обидите към теб и към останалите. Нашите ти се кланят. Бог да ти прости за всичко и аз ти прощавам.
И.Н.
1949 г.
Ако човек не вижда греховете си, това не означава, че ги няма. Това значи, че човек не само тъне в грехове, но и в духовна слепота. Ако духовникът или изобщо някой страничен човек ни обвинява в грехове, то трябва не да се оправдаваме, а да умоляваме Господа, да ни открие Той греховете ни, да ни даде да се покаем в тях преди идването на смъртта и да получим прошка тук на земята.
Заеми се с душата си докато не е късно. Престани да се суетиш излишно, моли Господа да ти разкрие греховете ти и се покай за тях. Казвам още веднъж: ако не осъзнаваш греховете си, това не значи, че ги нямаш.
Нямам нищо против теб, но ми е мъчно за тебе. Ти винаги си се оправдавала, такава си и сега. Самооправданието и фарисейството водят до дъното адово. Спасявай се! Благословение Божие на теб и на К. Спасявайте се!
Не скърбете, сдобрявайте се по-скоро, ако ви измами врагът.
--------------------
Ти не можеш да се молиш без разсейване, защото: 1) си привързана твърде силно към света и 2) нямаш дълбоко осъзнаване на своята греховност, а винаги се самооправдаваш. Сърцето се очиства от дълбокото съкрушение и от сърдечния плач, в него се появява усещането за Божието присъствие и се ражда страх Божий, тогава и молитвата става по-топла и по-събрана... Няма деца без родители, няма и следствие без причина.
Старайте се според силите си да превърнете целия си живот в покаяние. Молите ли се, правите ли нещо добро, излизате ли някъде, старайте се да вършите всички като непотребна, по-лоша от всички рабиня. Ако отнякъде дойдат скърби, телесни или душевни, казвайте си: „Получавам заслуженото според греховете си, заслужавам дори много по-голямо наказание; благодаря Ти, Господи, че ме наказваш милостиво за очистване на греховете ми“.
Ето тази основа, този път, са правилните. Ако го няма покаянието във всичко — то всичко е гнило, всичко е непотребно и не ще ни доведе до целта, а ще ни отдалечи от нея. А целта е — да получи човек опрощаване на всичките си грехове и чрез Христовия Кръст да наследи царството Божие след смъртта си. Това желая на Вас и на себе си от цялата си душа.
Бъдете здрава и не унивайте. Дадена е заповед (винаги да се радваме, вж. Сол. 5:16, — бел. прев.), а ако не можем винаги да се радваме, то поне да не униваме, а главното, трябва за всичко да благодарим (там, ст. 18). За Вас това е особено необходимо: Вие сте материално обезпечена, имате отделна стая, имате приятели. Как да не се благодари за всичко това! А унинието е скрит ропот. Бог да ни избави от това.
--------------
|
Духовни писма - ИГУМЕН НИКОН
