11. Ще се спасят ли еретиците?

[Светител Игнатий (Брянчанинов) (6, писмо 28)]:
„Въпросът, поставен от вас, сега се поставя навред. „Защо да не се спасят - пишете вие - езичниците, мохамеданите и така наречените еретици Сред тях има много добри хора. Да се погубят тези добри хора, противоречи на Божието милосърдие!... Да! Това противоречи дори на здравия човешки разум! А еретиците - и те са като християните. Да смятаме, че ние сме спасени, а членовете на други вярвания - погинали, е и безумно и много високомерно!"

Спасението се състои във връщането към общението с Бога. Това общение е изгубил целият човешки род с грехопадението на праотците. Цялото човечество е род от погинали същества. Погибелта е участ на всички хора - и добродетелни, и злодеи. Заченати сме в беззаконие, раждаме се в грях. „Със скръб ще сляза при сина си в преизподнята", оплаква св. патриарх Иаков себе си и сина си Иосиф, целомъдрения и прекрасния! В ада са слизали след края на земното странстване не само грешници, но и праведници на Стария Завет. Такава е силата на човешките добри дела. Такава е цената на добродетелите на нашето паднало естество!

За да се възстанови общението на човека с Бога, иначе речено - за спасението, е било нужно изкупление. Изкуплението на човешкия род не е било извършено от ангел, не от някое друго висше, но ограничено и сътворено същество, извършено е било от Самия безпределен Бог. Мъченията - жребий на човешкия род, са заменени с Неговите мъки; недостигът на човешки заслуги е заменен с Неговото безкрайно достойнство. Всички човешки немощни добри дела, низхождащи в ада, са заменени с едно могъщо добро дело: вярата в нашия Господ Иисус Христос. Иудеите попитали Господа: „Какво да правим, за да извършваме делата Божии?" Господ им отговорил: „Делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото Той е пратил" (Иоан 6:28-29). Едно добро дело ни е нужно за спасението - вярата, но вяра - дело. С вяра, само с вяра ние можем да постигнем общение с Бога посредством даруваните от Него тайнства.

Напразно, погрешно мислите и казвате, че добрите хора между езичниците и мохамеданите ще се спасят, т. е. ще встъпят в общение с Бога! Напразно вие възприемате противоположната мисъл като някаква новост, като прокраднало се заблуждение! Не! Такова е постоянното учение на истинската Църква - и на старозаветната, и на новозаветната. Църквата винаги е признавала, че едно е средството за спасение - Изкупителят! Тя е признавала, че най-големите добродетели на нашето естество низхождат в ада. Ако праведници на истинската Църква, светилници, от които е светил Дух Свети, пророци и чудотворци, вярващи в идещия Изкупител, но с кончината си предварили пришествието на Изкупителя, са низхождали в ада, тогава как искате езичниците и мохамеданите, за това, че на вас ви се струват добрички, без да са познали и повярвали в Христа, да получат спасение, което се придобива само чрез едно, повтарям - едно средство - вярата в Изкупителя?

Християни! Познайте Христа! Разберете, че вие не Го познавате, че се отричате от Него, когато смятате, че спасението е възможно без Него заради някакви добри дела! Онзи, който смята, че е възможно спасение без вяра в Христа, се отрича от Христа и може би без да знае изпада в тежкия грях на богохулството.

„Вие казвате: „Еретиците - и те са като християните." Откъде ви хрумна това? Само някой, който се именува християнин и нищо не знае за Христа, поради крайното си невежество ще се реши да се нарече също такъв християнин както еретиците, а светата вяра християнска не ще различи от смрадта на клетвата - богохулната ерес! Иначе разсъждават за това истинските християни! Многочислен сонм светии са приели мъченическия венец, предпочели са най-жестоки и продължителни мъки, тъмница, изгнание, отколкото да се съгласят да станат съучастници на еретиците в богохулното им учение. Вселенската Църква винаги е смятала ереста за смъртен грях, винаги е смятала, че човек, заразен със страшния недъг на ереста, е мъртъв по душа, чужд на благодатта и спасението, състои в общение с дявола за своя погибел...

Същността на всяка ерес е богохулството. Свети Флавиан, Патриарх Константинополски, който с кръвта си е защитил изповеданието на истинската вяра, е произнесъл определението на поместния Константинополски събор за ересиарха Евтихий със следните думи: „Евтихий, досега иерей, архимандрит, е напълно изобличен и в миналите си действия, и в сегашните си обяснения в заблужденията на Валентин и Аполинарий, в упорито следване на тяхното богохулство, още повече че той дори не вникна в нашите съвети и наставления да приеме здравото учение. И затова, плачейки и въздишайки за неговата крайна погибел, ние обявяваме от лицето на Господа наш Иисус Христос, че той е изпаднал в богохулство, че е лишен от всички свещени санове, от нашето общение и управлението на манастира, като съобщаваме на всички, които отсега нататък беседват с него или го посещават, че също ще бъдат отлъчени." Това определение е образец на общото мнение на Вселенската Църква за еретиците, това определение е признато от цялата Църква, потвърдено от Вселенския Халкидонски събор. Ереста на Евтихий се състояла в това, че той не изповядвал две естества в Христа след въплъщението му, както това изповядва Църквата - той допускал само едното Божествено естество. Вие ще кажете - и само това? Разбира се, вие не гледате на ереста нито като на разбойничество, нито като на грабеж! Може би единствено затова не я смятате за грях? Тук е отхвърлен Синът Божий, тук е отхвърлен и похулен Дух Свети - и само това! Приелият и носещият богохулно учение, произнасящият богохулство не е разбойник, не е крадец, дори върши добрите дела на падналото естество - той е прекрасен човек! Как може Бог да му откаже спасение!.. Причина за вашето последно недоумение, както и за всички други, е дълбокото непознаване на християнството! Богохулникът не ще се спаси! И онези недоумения, които сте описали във вашето писмо, са страшни клеветници на вашето спасение. Тяхната същност е отричане от Христа! Не си играйте със спасението си, не си играйте! Иначе ще плачете вечно. Заловете се с четене на Новия Завет и Светите отци на Православната Църква (не на Тереза, не на Франциск и други западни безумци, които се представят от еретическата им църква за светци!). Изучете в Светите отци на Православната Църква как правилно да разбирате Писанието, какъв живот, какви мисли и чувства подхождат на християнина. От Писанието и живата вяра изучете Христа и християнството..." Светител Игнатий (Брянчанинов) (6, писмо 28).

Из книгата "Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин"от архимандрит Лазар Абашидзе, Тавор прес, София