Отговарям ти с едно старо мое стихотворение, което не е чак толкона лошо:

РАЗПЪНАХА МЕ!

Разпънаха ме на кръст, Господи!
И oкрасиха главата ми
с венец от скърби -
със трънния венец
от мъка и сълзи...

Разпънаха ме на кръст, Господи!
Душата ми разпънаха
и ми поднесоха оцет -
да пия присмех,
и да опитам от злъчката
на подигравките им...

Разпънаха ме на кръст, Господи!
И ми забиха копието,
копието на изневярата
право в сърцето!
И кръв сега капе от него -
чиста кръв!

Разпънаха ме, Господи!
И всички ме оставиха!
Обърнаха ми гръб
и се разбягаха...
И Ти ли, Господи,
и Ти ли ме остави?...

Но Ти на всички си простил,
тъй и аз им прощавам!
Прости им, Господи, и мен прости!
И в "третия ден"
на незнайния час
ме възкреси!