В ДУШАТА НА чОВЕКА

Зловеща буря навън сега е,
дъжд и вятар брулят ме в лицето,
самота подтиска ме в душата тежко
и скитам, като бездомник в нощта.

Падение и смрад надпреварват се в сърцето,
разбирам, че ертва сам на черен грях
и пя ненаситно от соковете скверни,
опияняваики се от долна страст.

А съвестта разказва ме обърнала се срещу мен,
от тинята се мъчи да ме изведе.
Да имах сили бих заплакал
сас салзи далбоки и покаини.

Но, Боже, моля Те прости ми!
Пред Тебе ниско паднах,
от всички хора Пръв Грешник се наричам
и пред Твоето Лице искам пак да стана аз.