Прочетох доста внимателно тук един материал на някакъв американец - бивш протестант, който се "обърнал" към правата вяра. Не видях никакви доводи в подкрепа на православието, освен опониране на протестантството, но с общи фрази и без доказателства. Понеже не му е времето, пък и нямам много време в момента, ще попитам простичко така наречените "православни християни" няколко много простички неща:
1. Защо точно Исус е разпънат на кръста?;
2. Защо точно православни и католици се молят на Дева Мария, както и на разни светии?;
3. Считат ли православните християни, че църквата е една, а отделните й подразделения са просто нива на тази църква?;
4. Какво точно има предвид Бог, когато казва "не се молете на идоли, направени с човешка ръка", имайки предвид богослуженията пред икони и паленето на свещи?;
5. Как православните християни разбират триединството на Бог?;
6. Как да разбирам принасянето на жертвени агнета, овце и други животни на Гергьовден, Великден и други празници, както и на изнасянето на курбани в определени дни?;
7. Какво точно за православните християни означава Нов завет и какво значи Стар завет с Бога?;
8. Ако Бог е един и Исус - Негов Син и земно лице, а Святия Дух - Негов дух, то каква Божествена сила имат починали хора като Петър, Павел, Тома, Мария и др., да не говорим за Георги, Николай, Андрей .... Ванга?;
9. Не е ли казано в Светото писание "Не вярвайте на врачки и баячки ...." и откъде накъде една очевидна врачка /оръжие на Сатана/ трябва да се канонизира като "светица"?;
10. Какво точно постига един православен свещеник, когато изнася служба в православен храм, мърморейки и пеейки /понякога фалшиво/ механично откъслеци от Писанията, без да обяснява на хората служението си?;
11. Когато поръсва хората със "светена вода" как си мисли православният свещеник, че им опрощава греховете, изцелява ги и благославя ги? Кой "освети" тази вода и кой му даде правомощията да опрощава - нима не пише в Библията, че Исус е единственият ходатай?
По тези и още много, много други въпроси съм готова да дискутирам с всеки, който има желание да си говорим.
|