Кръстното знамение

Илия Попов

“Ако винаги помниш Кръста, не ще бъдеш роб на нито един порок... Тогава нито едно зло не ще може да се доближи до теб, като вижда този меч, от който е било уязвено и получило смъртоносна рана” - поучава св. Йоан Златоуст в една своя проповед.

Кръстът събира в себе си и осмисля цялата евангелска проповед; той е връхната точка на извършеното от Христа спасение; Светият кръст е печатът на Новия завет между Бога и човеците. Той е всепобеждаващото оръжие на светлината, което Бог ни дари в борбата с нашите видими и невидими врагове.

Необходимостта от изобразяване на кръстното знамение, заедно с молитвата, се осмисля преди всичко от очистителната сила на св. кръст, чрез която се подготвяме за богообщение, а също така и това, че молитвата ни е извършвана в името на Иисус Христос и Неговите кръстни страдания, чрез които сме изкупени от греха. Св. Иустин Мъченик (+165 г.) също ни поучава да извършваме кръстното знамение по време на молитвите си: “Християните трябва да се молят на изток и да правят кръстно знамение с дясната си ръка.” От неговото свитетелство разбираме и друго - че прекръстването е твърде древна практика, водеща своето начало непосредствено от св. Апостоли.

Макар и мълчаливо, извършването на кръстното изображение върху телата ни е явна изповед и искрена проповед за вярата ни в Христа. “И тъй, да не се срамуваме да изповядваме Разпнатия! Смело да изобразяваме с ръка кръстното знамение върху нас и върху всичко: на хляба, който ядем, на чашата, от която пием; да го изобразяваме при всяко наше дело...” - говори св. Кирил Йерусалимски (+386 г.)

Подобно на Божието име, което не трябва да произнасяме напразно и неблагоговейно, така и кръстния знак не бива да правим често и бързо и най-вече небрежно. За съжаление в нашата църква можем да наблюдаваме тъкмо обратното! Мнозинството от богомолците, които посещават храмовете, за да палят свещи, извършват върху себе си кръстния знак твърде безобразно, като го превръщат в едно безсмислено движение на ръката. Прекръстват се сякаш по задължение, с чувството, че отнякъде ги наблюдават и ще им се присмеят за това, че са християни. С подобно прекръстване не само няма да получим Божията благодат и сила, но по-скоро бихме си навлекли осъждане, тъй като с небрежното си отношение поругаваме самия кръст! Подобни явления, основаващи се главно на срам и незнание, трябва да отстраняваме с много любов и търпение. Когато един християнин е наясно със смисъла и значението на кръстния знак, той ще го извършва с благоговейно чувство и молитвено настроение.

Да почитаме св. кръст, защото чрез него сме призвани към спасение и чрез него се стремим към вечен живот. Христовият кръст е жертвеник и знаме! А както знамето се носи най-отпред, така и в нашия живот кръстът трябва да предшества всичките ни дела, за да се увенчаят те с победа.

ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ СВЕТИ АТАНАСИЙ - ВАРНА