|
Митрополит Антоний Сурожски: Бог е изгнаник на земята
[...]
Това, което ми се вижда основно в Православието, е срещата с Бога. Ние ходим на църква, за да пребиваваме на мястото, което е Божий Дом. Той живее там, защото вярващите са Му предоставили приют в света, откъдето Той е прокуден. Там живее Той и там можем да Го срещнем. [...]
(Относно традицията) от една страна в никой случай не бива да губим скъпоценните богаства на древността. Защото, както казах, всичките ни молитви са думи на Светиите, които са израсли от опита им. От друга страна, трябва да разберем, че думите, образите, които се съдържат в тия молитви, са непонятни за мнозина. И ето го проблема за богослужебния език. [...]
Сега въпросът между вероизповеданията не е въпрос за доближаване, сличаване на текстове и вероизповедни формули, а за това, дали чрез тези молитви, чрез тези текстове срещаш Бога или не. [...]
Аз се отнасям твърде отрицателно към такъв икуменизъм, който изглажда разликите и изкуствено сближава хората, а те си оставата далечни. Ние трябва да поставим въпроса: каква е вярата ти в Бога, какво знаеш за Бога? После да разсъждаваме за другото. И ми се струва ми, че почваме да се връщаме към това, защото сме изтощили всички аргументи в безкрайните спорове и сега можем да питаме човека: в какъв Бог вярваш ти? [...]
Ударението трябва да се поставя върху познаването на Бога, а не върху формата. Древната форма, разбира се, ще се съхрани. Но акцентът трябва да се сложи върху Богопознанието. Въобще, мисля, че сега Православието расте. Но расте не като пожар, а постепенно. В Англия то има особено значение в два аспекта: от една страна, като вероизповедание – открито, определено, непоколебимо, докато западните изповедания сега са неустойчиви и неопределени в това отношение. От друга страна, както вече Ви казах, то е важно като Вероизповедание, което не търси интелектуалния спор, а търси опита от общуването с Бога и на тая основа – ново взаимно общение между хората. [...]
(На православните младежи бих пожелал това, което) бих пожелал на всички – да се потапят в православната руска традиция (в богослужението, молитвата и т.н.), но да не стават нейни пленници. Да се хранят с традицията, да се оживяват от нея, както се оживява човек без голям собствен опит от общуването с някой много опитен.
Спомням си своя опит. Когато постъпих в природонаучния факултет на Сорбоната – физика, химия, биология – открих същевременно Достоевски и също така срещнах Църквата. И ето тия три неща ме вдъхновиха. Науката, както я преподаваха учените, а не школските учители, ми разкри света на сътвореното. Достоевски откри пред мене целите глъбини на човека. А Църквата – мира в Бога. И това бих пожелал на всички.
[Сърдечни благодарности на ПРЕВОДАЧА!!!  ]
ПРОЧЕТИ ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ:
|
Митрополит Антоний Сурожски: Бог е изгнаник на зем
