Казваш следното заключение: "Да, аз не съм православен и не мога и да бъда. Вие ме отказахте напълно."

Щом така смяташ, те моля да ми простиш, ако някъде съм те подвел, но те моля да ми посочиш къде точно съм те подвел за да бъде това причината, за да се откажеш. Става въпрос за подвеждане в Богооткровените истини, т.н. догмати на Църквата, които Тя свято пази. Защо някои като чуят думичката "догма", или "догмат" стават злобливи. Защо ?
Ще ти отговоря риторично - кои най-много се плашат и треперят от Божията Светлина - Богооткровените истини - не са ли тия, които открай време всячески се опитват да заблудят човеците и те (човеците) им се "връзват" на уловките им.

Скъпи, човече.
Аз не защитавам моя позиция. Ако угаждах на самия себе си, щях да ти препоръчвам съвсем други неща. Но аз те насочвам към Светото Православие, където е Божията Благодат, независимо от това, че някои не вярват. Защото там е Църквата Христова - въпреки мен грешният, въпреки недостойните и грешни свещеници, въпреки всичко. И това в същност е доказателство за безпределното Божие милосърдие - въпреки всичко . . .Защото всичко друго може да се промени, но думите на Спасителя за Църквата Си, няма да преминат: "и портите адови няма да и надделеят."
Извън Църквата не знам кой би се спасил, не е моя работа да разсъждавам по тоя въпрос. Но със сигурност, вътре в Църквата вероятността за спасение нараства изключително много. А и не само за спасение, а и за небедсни награди.

Тук не става въпрос за това - кой какво харесва или какво иска, или за каквото и да било друго себеугодие. ТНе, друже. Тук става въпрос за Богооткровени истини пазени свято и единствено в Църквата Христова и които трябва да се изпълняват и пазят от членовете на Тялото Христово, за да имат заветната любов към Бога.

"А любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки"
. . .

Кога те помолих са си вървиш - след като ти каза, че не искаш да спориш, а аз ти отговорих, че не ние спорим, а ти. И още казах следното:

"Разликата между нас и теб е тая, че ти защитаваш единствено собствената си позиция, т.е. собствената си "правота" вън от Църквата, като се опитваш да бориш самата Църква."

Лесно спасение не е обещавано. Всеки трябва да носи кръста си. Нима мислиш, че на мен ми е лесно и не са ми минавали какви ли не мисли. Изкушения трябва да има - човек бива непрекъснато изпитван - и зависи от нас дали да приемем лъжливите изкушения или да не приемем. Трябва търпение, за да издържим докрай и да се спасим. С търпение да спасяваме душите си. Амин.

Редактирано от TRl на 07.10.02 11:59.