Пространството не е нищо - то има свойства. Самите частици, които си представяш като "нещо в нищото", всъщност са "сгъстена енергия", която обикаля на позволени орбити. Направи градацията от буквите, с които е написано нещо, към смисъла му. Съществува ли този смисъл като материален обект? Ако откраднем една будистка метафора, че светът е сънят, кото сънува Бога...Разбира се, нашият Бог не е безлична безкрайност, а Личност.

Извън вселената няма нищо....материално. Не знам как това се съгласува с религията на материалистите, които мислят, че всичко е атоми и материя. Дори и нищото извън вселената според модела на разширяваща се Вселена - и то ли е атоми и материя?

Там е работата, че ние вярваме и в нематериалното. А каква е същността му - не можем да кажем /както не можем да кажем и нищо за същността на материалното. Сигаме до лептони и пр - и..?/ Както не можем да кажем нищо за заложените в нас априорни закони - цяло и частите му, по-голямо и по-малко, едно и едно е две, а не сто. каква е същността на това? Защо едно и едно не е сто, а две? Защото такъв закон е дал Творецът. Ако помислиш за света от тая перспектива, няма да ти се струва нелепо - защо Бог е Троица, как тъй Три лица съществуват в единство и пр.

Scio Qui credidi