`Това разправям и аз - приказки за възрастни. `

OK, prikazki sa, ama verni i polezni!

` кой определя кое тълкувание е правилно? И дали въобще има такова?`

Za nas avtoritet e Curkvata i svetite Otci - ot tam nauchavame che svetut ne se e samozarodil, a e suzdaden ot Boga i che choveshkija zhivot ne e bezmislen, ponezhe imame bezsmurtni dushi i vechen zhivot kum koito da se stremim.
OBACHE Bibliata i Curkvata ne ni kazvat KAK TOCHNO vsichko e stanalo i KAK TOCHNO funkcionira Vselenata - tova ni go kazva naukata!!!


`Знам какво ще ми отговориш - който търси, намира или нещо подобно`

Kak pozna
Tova vazhi za vsichko - koito tursi znanija - namira znanija, koito tursi duhovnost - namira duhovnost, a koito tursi vechnite istini (s koito empirichnata nauka ne se zanimava) - namira Boga i spasjava dushata si!


.........

Tri ot mnogoto prekrasni stihotvorenija ot arhimandrit Serafim Aleksiev.

КАНДИЛЦЕТО ГОРИ

Елате вие, жадни за утеха,
под Божията тиха, топла стреха!
И застанете трепетни без глас
пред светия Христов иконостас!

От времена дълбоки и далечни
до днес сияят истините вечни!
Във тихи ъгли и в сърца добри
кандилцето на вярата гори!...

Кандилцето през вековете трепка
като око под будна Божа клепка.
То съвестите буди и зове...
То фар е към отвъдни брегове!...

Опита ли се някой да го духне,
светинята в душата му ще рухне!
А тези, що го в себе си гасят,
във мрак минават своя тъжен път!

Тих празник е, кога сърцата-камък
се претопят в небесния му пламък
и станат нежни, кротки и добри
от изцелителните му зари!

Елате вие, жадни за утеха!
Под Божията светла, тиха стреха!
Не сте сами - в безброй сърца добри
кандилцето на вярата гори!

1956 г.

МУШИЦА - ДУШИЦА

В тез угасващи есенни бледи лъчи
из прозрачния въздух кръжи и хвърчи
до забрава мушица-душица.
Тя се носи из въздуха. Радва се тя!
А не знае, че таз нощ я чака смъртта!
И горката танцува… лудува.

Аз я гледам със жалостни чувства в гърди
и си шепна: щом трепнат в небето звезди,
и застели сланата земята,
тя, мушицата, паднала в сухата пръст,
ще умре... И на утрото вятърът бръз
със праха ще отвее и нея!

В миг промъква се мисъл страхотна във мен.
Иде смърт! Ще залезе и моят тих ден!...
Аз потръпвам пред Бога в тревога.
Тя, мушицата, свършва, щом свърши денят.
Но аз жив ще съм с мойта душа и отвъд!
А какво ли ме чака там в мрака...

Ах, не спомняй ми, съвест, че лошо живях!
Повестта ми пред Бога бе лудост и грях.
Що от тая измама остана?
Угризенья от робство на демон свиреп...
Днеска кърша ръце! Боже, викам към Теб!
Зарад Твоето име спаси ме!

Ноември, 1974 г.

ПОПРИЩЕТО КРАТКО

О, Господи, животът ни какво е?
Стремеж към власт, борба за трон нетвърд!
Лъжи, измами, грохот неспокоен,
летеж към суети!... Накрая - смърт!

Пази ме Ти от устрем към успехи,
догонвани по пътя на греха!
Не ща отличия, не ща утехи,
които са петно за съвестта!

Ако на други даваш власт и сила,
на мен по-скромен жребий отреди -
да бъда като птичка лекокрила
щастлив и прост, със обич във гърди!

Не ща известност, нито чест, която
събужда завист, мъст и злъчен смях.
Дай твърд да съм в решението свято -
да не купувам щастие със грях!

Аз предпочитам тук да съм последен,
ала по Тебе да усещам глад,
и слънцето над моя покрив беден
да грее с мир, да сипе благодат!

Та щом завърша попрището кратко,
излязъл от измамната мъгла,
с мир да помоля: “Приеми ме, Татко!”
и Ти с любов да ми речеш: “Ела!”

Октомври 1975 г.

Ot saita na 'Pravoslavna Beseda':

http://www.pravoslavie.domainbg.com/15/seraphim_poetry04.html

За архимандрит Серафим (1912 - 1993):

http://www.pravoslavie.domainbg.com/04/arhim_seraphim.html