Prekopiram chast ot edna tema, kojato bjah pusnal v 'Hristijanstvo'. Pisanoto e ot edin pravoslaven monah - profesor po bogoslovie, uchil v Oxford.

Човече е свръхчовекът

Архимандрит Юстин Попович

Приятели, вгледайте се в основните принципи на европейския хуманистичен
прогрес, в неговата метафизика. Нима не виждате, че тази култура системно
притъпява в човека усещането за безсмъртие, докато не го притъпи съвсем и той
не каже: "Тяло съм и само тяло." А това означава: смъртен съм и само смъртен.
Така хуманистична Европа живее под мотото: Човекът е смъртно същество. Това
съзнание постепенно ражда убеждението, че смъртта е необходимост. Смъртта -
необходимост?! Има ли нещо по-оскърбително и по-подигравателно? Оказва се,че
най-големият враг на човека всъщност му е необходим! Нима в това има логика,
макар и най-слаба, дори детинска?

Хуманистичният човек е опустошен, страшно опустошен, защото от него е
прогонено съзнанието за лично безсмъртие ... Позволете ми едно парадоксално
сравнение: мисля, че някои животни са по-близо до вечността и безсмъртието в
своите желания от човека на европейския хуманистичен прогрес. Повяхнал,
овеществен, дегенерирал, хуманистичният човек е напълно прав, когато
провъзгласява чрез своите мъдреци, че е произлязъл от маймуната. Веднъж
изравнен с животните по произход, защо да не се изравни с тях и по морал? Дори
грехът и престъплението се считат от модерното правосъдие за неизбежност в
обществото и природна необходимост. ... Не би могло да бъде различно, защото
само усещането за безсмъртие може да роди морал по-висш от животинския нагон.

Приятели, срещу така разбирания хуманистичен прогрес и неговия човек стои
Христовият човек и неговата вяра в безсмъртието. Побеждавайки греха и смъртта,
Христовият човек преминава в този живот през три главни периода в християнското
си развитие: раждане в Христа, преображение в Христа, възкресение в Христа.
Крайната цел на неговата борба е да възкръсне с Христа. А това означава да
победи смъртта.

ЦВ, Брой втори за 1998 година