Извинявам се, Амартолос, че думите ми са прозвучали толкова крайно. Не бих си позволил да твърдя, че в манастир отиват само ненормални хора.

Лично моето мнение е, че Бог ни е създал социални (т.е. обществени) същества и в този смисъл ние не сме предназначени да се затваряме в манастир за остатъка от живота си.

Но същевременно уважавам решението на всеки, който реши да стане послушник и знае в какво вярва.

Не това обаче беше темата на постинга ми. Фактите в конкретния случай говорят, че РЕШЕНИЕТО за заминаването в този манастир НЕ Е НА МОЯТА ПРИЯТЕЛКА, а й е било наложено от други хора. В тази ситуация смятам, че имам достатъчно основания да се възмущавам и да задавам въпроси.

Благодаря ти, че повдина този въпрос, за да се уточни ясно какво казвам. Не съм против манастира (нито против избора на хората, които решават да станат послушници). Против съм, когато това не е лично убеждение на засегнатия.

Което се връзва с мотото ти, нали?

Нека трае довека славата на Господ!
Нека се радва в делата си Господ!
Псалм 104.31