Блажени невиделите...

Божият гроб е единствената точка във Вселената, където Светата евхаристия - символизираща саможертвата на Сина Божий, се отслужва на същото място, където е извършена истинската саможертва. Чашата с причастието - пресътворени и съединени в едно хляб и вино като плът и кръв Христови - се освещава върху същата гробна плоча, върху която е било положено Христовото тяло. И пак тук - пред входа на гроба-пещера се четат евангелските слова, които разказват за събитието, станало тук 33 години след раждането на Христа. Пред духовния взор на поклонника се разиграва великото тайнство на Възкресението - камъкът, който закрива пещерата, е отместен от невидимата ръка на Бога, гробът е празен и младеж с искрящи бели дрехи посреща жените-мироносици с думите: "Защо търсите живия между мъртвите? Няма го тука. Той Възкръсна!" Така от стари времена всяка нощ мистичният дух на православието възкресява в душата на поклонника при Божи гроб Възкресението на Христа. То става винаги нощем, защото през нощта стана великата победа на Духа над плътта. То става всяка нощ - защото оттогава всяка нощ на това място се превръща в нощта на Възкресението, в която всяка вярваща душа може да усети безмълвното и извечното присъствие на Възкръсналия Бог, без да го е видяла с очите си...
Християнството - най-голямата монотеистична религия в началото на ХХI в. - е започнало в една-единствена точка в света - Божия гроб в Йерусалим. И тук то е можело да завърши още преди да възникне - ако гробът, в който беше положено Христовото тяло, не се беше оказал празен. Днес няма истински християнин, който да не вярва, че Христос възкръсна, съединявайки в едно душата и тялото си, което три дни е стояло в гроба. Но не така е било в началото. Първите, сред които се прокрадва съмнение във Възкресението на
Христос, са не други, а неговите ученици. Когато вижда празния гроб, Мария Магдалена изплаква: "Дигнали са Господа, моего, и не зная, де са го турили?" Известна е случката с апостол Тома, който казва: "Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в ребрата Му, няма да повярвам." Въпреки че цялата човешка цивилизация е осенена от изначалния стремеж към духовното, към нематериалното и трансцеденталното, в същността на всеки един от нас като че ли рационализмът има водещо начало. Колкото и да вдига очи към небето, човекът си остава същество, вкоренено дълбоко в земята. Още тогава, преди две хилядолетия заедно с вярата в Христа се ражда и скептицизмът... в неговото Възкресение.
В края на ХIХ в. най-напред на френски, а след това на английски, немски и испански се появява книгата на покръстения в православната вяра руски евреин Николай Нотович "Непознатият живот на Свети Исса". Католическото духовенство е потресено, докато интелектуалният и научен елит на Запад тържествува. Въз основа на преразкази от стари будистки ръкописи, пазени в манастири в района на Ладак в Северна Индия, авторът развива тезата, че преди да проповядва в Юдея, Иисус се подвизава в будистки манастири, където изучава Ведите, получава умения как да лекува с молитва и как да гони зли духове. Според Нотович Исса бил изключително почитан от будистките монаси като едно от превъплъщенията на Буда. Той не е умрял на кръста, а изпаднал в клинична смърт, използвайки древна йогийска техника да превърне в незабележимо своето дишане. След полагането му в гроба Исса се съживил и не след дълго напуснал учениците си, за да се върне в Северна Индия. И досега в района на Сринагар има гробница, която се сочи за място, където наистина бил погребан Иисус.

----->>>>>>>

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите