Къде съм писал, че не знаете за това, какво е направил Исус?

Няма значение какво аз очаквам вие да се убеждавате, просто констатирам, че се убеждавате колко е правилно Православието. Аз нямам такова убеждение за католичество, протестанство и прочие. Дано това ви убеждение не ви завлече някъде, където ни бива.

И в твоите думи има неща, които не са съгласни със словото, и пак има един човешки авторитет, който и ти твърдиш, че бил Божи. "Св. Отци изрично съветат да не вярваме на видения...". Знам, че ще ми кажеш, че до едно време имало видения (да речем, от новия завет, видението на Петър с плащеницата, което той сподели и което и другите приеха), но ВЕЧЕ НЕ Е ТАКА, както твърдите за езиците и прочие. Не, разбира се, аз няма да ти противопоставя МОЯТА ТЕЗА, каквато може би си представяш - че живея, воден от видения. Бог не е казал това, което светите Отци са казали. Аз нямам видения, но това не означава, че Бог на някого няма да даде днес такива. Вярвам, че Той няма да ги даде на хора, които после могат да се възгордеят и да се похули Божието име. А за делата на Сатаната няма да говоря - той имитира много неща, но това, което спасява християните, е близостта им до Бога.

Когато говоря за благовестие, не говоря за разговорите между православни. Говоря за ВАШЕТО БЛАГОВЕСТИЕ към невярващите, към тези, които не са познали Христа, към тънещите в грях, за които беше проляна кръвта Христова. Не към мене, "прокълнатия еретик" и така нататък, знам си определенията, които ми давате, които вече не ме разпалват, а ме смиряват - не говоря в тази плоскост "нашето-вашето".

Какво е благовестието ви към непознаващите Христа? Кое е по-важно - човек да е християнин или да е православен христинин? Първото се ограничава само до Божието слово, за второто трябва доста повече време. Апостол Павел сам пише, че проповядва "една глупост" - разпнатия Христос. Дали в нашия глобален свят, където по-голямата част от хората знаят, че Исус е разпнат на Кръста, и носят кръстчета и прочие - все пак са приели Христа в сърцата си, и са се покаяли за греховете си, и са приели прошката на Бога, и са се помирили с Него?

Не се причестявам със символи, не се считам за равен на Апостолите, не издавам викове, както ти пишеш. Защо и ти съдиш, дори не по лице, защото нито ме знаеш, нито ме познаваш? Това християнско ли е? На това ли викаш "опазване на вярата"? И аз търся Христос, както, вярвам, ти го търсиш.