|
Тема |
С този постинг удари десетката [re: Castor] |
|
Автор |
~!@$%^* (жгмц) |
|
Публикувано | 21.09.02 18:29 |
|
|
Чувал ли си израза "Не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря?" С каквито и фрази и аргументи да ти изтъкват предимствата на православието, има нещо, което не могат да скрият - делата. В Библията е дадено ясното нареждане всички християни да разпространяват евангелието по целия свят (Матей 28:19). Православната църква вероятно е една от малкото в християнския свят, която не изпраща мисионери и проявява явно незачитане към тази Христова заповед. Православието се е обособило като една локална религия в Източна Европа и части от Азия. В Южна и Северна Америка, Китай, Индия и Африка броят на православните клони към статистическата грешка.
За това обаче си има причина. Православието винаги е било чисто национална религия. Ако прочетеш внимателно постингите в този клуб, ще забележиш, че те отъждествяват българщина и православие. Ами просто не е възможно да отидеш в Бурунди и да проповядваш българщина на местните тутси. И ако някой приеме православието, трябва да стане член на БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. Ако мисионерът е румънец, тогава новоповярвалият трябва да стане член на Румънската православна църква. Абсурдът е направо потресаващ. Истина е, че в САЩ има отделни групи, които са приели православието. Те обаче не искат да се отъждествяват с нито една църква, дори и с Вселенската патриаршия в Цариград и според правилата те са неканонични.
Когато чета разни религиозни бюлетини, забелязвам, че всяка църква с гордост описва колко мисионери са изпратени в чужбина, колко нови църкви са организирани, колко новоповярвали са кръстени, какви училища, болници и санаториуми са издигнати за тях и т.н. Докато православието е разделено на автокефални църкви, просто е обречено на застой и занимаване с вътрешните си проблеми. Никъде в Новия завет не намирам понятието автокефална църква. Описано е как при първите по-сериозни спорове между отделни църкви във връзка с обрязването и яденето на идоложертвено, решението се взема в Ерусалим от апостолите, т.е. имат си общо ръководство.
Някой има ли разумно обяснение защо православните не изпращат мисионери в чужбина? Или са оставили тежката работа по евангелизация на света на еретиците? Ако забелязваш именно затова православните в този клуб изпитват такава неистова омраза към мене. Знаят, че всяка дума, която казвам, е истина, но нямат силата и доблестта да си признаят тежкото положение и да помислят какъв е изходът.
|
| |
|
|
|