|
Киево-Печерската Лавра.
Когато бях в Киево-Печерската Лавра много силно впечатление ми направи богослужението в пещерите. То започва сутрин в 5:30.
При влизането в пещерите се купува свещ, защото долу няма осветление. Човек започва да върви по едни тунели, които са широки, колкото да могат да се разминат двама човека. Върви се внимателно напред, , защото виждаш само това, което осветява собствената ти свещ, и тази на човека пред теб. Когато се влезе по-навътре, се виждат ковчези със свети мощи, за които са изкопани малко по-широки места.
Църквите, които се намират в пещерите, са малки, затова, когато има богослужение, хората, които са дошли по-късно стоят в тунелите, тъй, като няма място за всички. По време на богослужение, всички си изгасват свещите, за да не поглъщат кислорода, за хората. Светят малко свещи при иконостаса, за да не стане съвсем тъмно.
Докато стоях на богослужението освен всичко останало ми направи силно впечатление един схимник, който беше облечен в схимата си-мантията му стоеше настрани, а от раменете до земята пред него се спускаше великия параман(не съм сигурен, май така се казваше), той беше черен и беше извезан с бели ангелчета, и надписи от библията. Брадата на схимника също беше бяла, и той с цялата си осанка, неволно предизвикваше някакво уважение. Помагаше му един млад монах да разсипят анафората и “запивката”-вино или чай-за тези, които щяха да се причастят. На фона на мъждукащата светлина от свещи, имах чувството че съм се върнал преди стотици, години, и съм попаднал в някакъв манастир, от тези, за които съм чел в житията…
Може ли да разкажете други подобни преживявания.
|
Православно наследство
