|
Тема |
Re: Pravoslavieto uchi taka... [re: 24O5] |
|
Автор | Пpaвocлaвeн ckoт (Нерегистриран) | |
Публикувано | 06.09.02 13:19 |
|
|
Питаш ме за неща, които са извън човешкото разбиране и не е полезно да мислим за тях. За себе си говоря - да размислям за тайната на Светата Троица при положение, че целият съм в горчива жлъчка и съм вързан в неправда - в личните си грехове - то е дело на гордост. То и ако Съборите са разглеждали /разтълкували/ и излагали като догмати някои тайни, то е било именно заради еретиците, които в едно или друго пренасяли човешкото разбиране.
Ето ти Аполинарий. Върл никеец, но в старанието си да защити единосъщието на Сина, почва да твърди, че Христос няма човешка душа. И - кога почва трагедията - когато той упорито държи човешката си измислица, отказва да признае съборните решения. Тогава църквата го отсича. Ето Евтихий. Пет пъти цял събор го моли да дойде и най-сетне да изповяда вярата си, докато след много отклонения и увъртания отива и все пак държи на ереста си.
Значи ереста почва с гордостта...Когато е абсурдна /ереста/ е лесна за отхвърляне - да кажем хидроипсистариите, които от не по разума гнусене от виното служели с вода. Между другото, удивен бях как дяволът се връща на едни и същи примки след спора тука за втасалото вино. Но за дане се изпада в пълното безумие - само с вода да се служи, виждаш как цели дисертации се посветиха на ширата в Палестина...
Но когато става дума за много възвишени и тънки неща...Все пак, продължи логиката на единосъщието и по отношение на Духа? Щом Синът е единосъщен на Отца, значи духът изхожда и от Него. Духът не е ли единосъщен на Отца и Сина? Значи изхожда Сам от Себе си. Така е ако продължиш латинската логика.
|
| |
|
|
|