|
Поканен съм да присъствам на "помена" по повод 10 годишнина от смъртта на моя близка роднина. Отиде си само на 20 години при автомобилна катастрофа. В уречения ден съм в апартамента на опечалените. Там има още около двайсетина души - все роднини и близки приятели на семейството. Естествено всички са православни - също като 80% от населението на Република България. Майката на починалата е прекарала три денонощия в правене на питки, кексове, жито, сладки, курабийки, соленки… с други думи, има храна и пиене за изхранването на цял полк.
Тръгваме с коли към Малашевци. По пътя бистрим политиката и последните престрелки. На гроба всички манджи и вкусотии се разстилат. Вадят се бутилки с алкохолни и безалкохолни напитки. Изведнъж някой се сеща, че трябва поп. Дааа, всички говорят за поп, а не за свещеник. Тръгват да търсят, но в този ден попът е неоткриваем. Започва издирвателна операция подобна на тази в Белене за залавяне на избягалите затворници. Тези, които стоят около гроба и чакат, говорят за някакъв общ познат, който бил натрупал огромни пари от далавери. Обсъждат се и последните подробности около развода на Ленчето. След около 30 минути един юнак с тържествуващ вид ни води отчето.
Типичен представител на попското войнство в България. Дебелак с шкембе и овехтяло мазно расо. Невчесана брада с неопределен цвят и червендалесто лице, което издава особено пристрастяване към гроздов сок от ферментирал тип. В горещината е обул обувки, чието най-точно наименование би било кундури. В ръка носи типичната огромна оръфана чанта, в която събира храната за "Бог да прОсти." Измънква набързо някакво заклинание, което отнема не повече от 5 минути, после прави преливане и приключва. Благочестивите православни държат свещи в една ръка, а с другата се кръстят. Подочувам пазаренето за цената на извършената услуга. Разбирам, че отчето си има такса от 5 лева. Дават му 5 лева и му завиват от всички манджи плюс бутилка домашно винце. Всичко това потъва в огромните дисаги. Тъкмо си мисля да поискам касова бележка, но бързо се сещам, че сега не е моментът да се правя на служител на Милен Велчев. Все пак си имам едно наум, че рано или късно ще трябва да питам дали тези "такси" биват завеждани в съответния храм или просто потъват в джобовете на православния Божи служител.
Всички присъстващи се качват по колите и отиват в дома на опечалените. Там отново се разстила софра. Хората хапват и пийват яко. Темите за разговори са предимно от областта на политиката или пикантни клюки из живота на известни личности. По някое време стигат на вълна вицове и бурни смехове. Всички са развеселени и подпийнали. Вече никой не си спомня повода за събирането. Опитвам се да започна тема за Библията и вярата. Гледат ме като извънземно. На никой не му пука. Обаче един не пропуска да ме укори за това, че не пия. Какво щяло да ми остане от този живот като не пия, не пуша и не ям месо? Ама тия сектанти са голяма напаст. Само четат Библия и ходят на черква. И свещи не палят… абе страшна работа. Ти българин ли си бе, пита един братовчед. Нашта религия ни позволява да пием и да пушим, а вие сте коне с капаци. На разотиване всички са толкова пияни, че се налага някои да си оставят колите и да викат такси. Отминал е още един благочестив православен помен. Мъртвата би трябвало да е доволна в рая от проявеното внимание, живите са хапнали и пийнали, православният канон е спазен … кеф отвсякъде!
Дааа отмина още едно православно мероприятие. Да се готвим за следващото. Нали има изнасяния на третия ден, на деветия, четиридесетия, после на три месеца, шест месеца, една година и т.н. Вероятно всички четящи тези редове са присъствали на десетки подобни "изнасяния". И това се нарича християнство. И то не какво да е, а такова, което слави право. Хахахахахахахахахаха не може да се отрече, че право славещите имат чувство за хумор.
Късно е булка, мандалото падна
|
Впечатления от едно "изнасяне"
