разбирането си на Божието слово. "Даром приехте" - тая забрана се отнася най-вече до симонията - недостойно ръкополагане на свещенослужители срещу пари или други облаги. А що се отнася до заплащането на требите - нали свещениците са хора в плът като нас и трябва да живеят, да не умрат от глад и жажда? Самият Апостол пояснява: "Не завързвай устата на вола, когато вършее - тази заповед не е дадена за животните", "Служещият на олтара от олтара се изхранва". Не е ли лицемерно човек да изпушва във вид на цигари по 30-40 лева месечно, да изяжда и изпива по ресторантите колкото може, да дава /жените/ по 20-30 лева за фризури, а когато му искат 20 лева за Кръщение, да писне, че Църквата му одрала кожата едва ли не? Разбира се, че свещениците трябва да получават заплащане, и според мен то трябва да бъде поне два пъти над средното за страната, за да не мисли свещеникът за утрешния ден и за това с какво ще си плати парното и пр, а да гледа духовните си ангажименти.