сигурно в бързината си пропуснал, че текста който коментираш е в действителност в 1 Коринтяни. случва се.

сега конкретно за Павловите думи към Коринтяни -

в стих 7 на тази 5 глава той казва "Очистете стария квас.." как връзваш това с идеята, че става въпрос за лежеученията на гностици и николаити (за гностиците знам, че принизяват значеието на тялото и търсят върховното знание за Бога, но не знам да са имали склонност към оправдаване на греха -може би в някое от подразделенията си, а за николаитите ми е много интересно от какви извори черпиш, защото за тях се знае точно нищо) ? В смисъл като казва "стария квас" няма ли предвид греховете на стария човек, плодовете на старото естество, което е подчинено на Сатана и днес не бива да владее над нас, защото ние сме тяло Христово, над което Сатана няма и не може да има власт, както със сигурност е имал предвид и лицемерието? Много могат да бъдат причините за гордостта на Коринтяните и не може да се докаже, че тя е била плод на лъжеучение - общо взето обаче си прав, че мислите им може би са клоняли в тази посока - ние имаме дарби, ние сме голяма църква и ние умеем да показваме толерантност към греховете на членовете си, човеколюбиви сме и търпеливи, ние не сме под закон повече и прочее, общо взето най-горди са тези, които най-малко го осъзнават.

в Мт 16.11-12 се казва че квасът е учението на фарисеите, а в Лк 12.1 се казва че това не е толкова учение, колкото чисто лицемерие, което крие греха ! защото Исус нямаще много много доктринални спорове с фарисеите, колкото със садукеите, но фарисеите бяха и си остават пример на лицемерие - добра доктрина, лош живот - такава е била опасността в Коринт

а че зад някои грехове стоят ереси съм съгласен, то ако щеш ереста е един от най-страшните грехове, но ние сега говорим за по-очевидни неща, които се правят в православието и ще избодат очите на всеки, но не са санкционирани както подобава.

но определено не ми се връзва израза "стария квас" като новите ереси ...
освен това никъде в НЗ няма да намериш намек, че душата на еретик може да се спаси, когато тялото му бъде предадено на Сатана (бъде отлъчен от църквата и бъде призван Божия гняв върху него с цел да се осъзнае и покае).
това е възможно само за грешника, който, отлъчен от църквата скърби и иска да се върне в нея, докато еретикът напротив, основава своя собствена църква. тук обаче павел казва, че душата му ще се спаси, т.е. човекът е просто извършил грях пред Бога. истина е че рави Акива (съвременник на Павел) е мислел следното "решението на закона е следното - Езичник, станал прозелит е свободен да се ожени за майка си или сестра си, ако и те са прозелити, но мъдрия забранява това да не би да кажат стигнахме от трудна святост, до лека святост" според Моше Маймонид 12 век - така че са били възможни доктринални влияния, но много по-вероятното е просто плътта да е взела връх чисто и просто, като гордостта да е идвала от много други фактори, но не обезателно доктринални.

следователно съгласен съм, че в Коринт ставаше въпрос първо за личен грях и после за колективен, понеже те търпяха грешника помежду си, когато трябваше да го отлъчат. аз никога не съм твърдял, че понеже един свещеник е съгрешил при вас, то автоматично всички са съгрешили. Аз твърдя, че понеже тези свещеници не ги отлъчват от църквата, то тя цялата е вече отговорна и заразена. това е моето мнение - малкото квас, ако не се отлъчи, заквасва всичко.

после как разбираш иконите ви да се покриват с червилото от целувките на всякакви жени които влизат в храмовете? Както каза и 2405 именно вашето е абстрактно и фантастично християнство, защото в храмовете на никого не казват да промени живота си, всеки си влиза кръсти, пали свещ и заминава, щяха ли грешници така да си влизат и излизат от първата църква, без да им бъде казано благовестието и същността на нещата.

православието не учи да се убива, но и в коринт не учеха да се блудства, просто даваха лош пример нали?

"...каквото рече моя Бог това ще говоря" 3 Царе 18