ama ako ne si go 4el:
Iz razgovora na Yavor Da4kov s o.Mihail (na men mi e donqkyde duhoven otec):

Явор Дачков: Православието вътрешно е разкъсвано от спорове. Къде е благодатта? Как се отнасяте към старостилните разколи? Основание ли е календарът да бъде повод за разкол?

Отец Михаил: Ще ми се да остана сериозен, но въпросът не е сериозен и ме кара да се засмея. Смешно е да говорим, че някой ще избяга от Църквата заради някакви си тринадесет дни. Говорих някога с един осемдесетгодишен монах, когато отидох, осемнадесетгодишен, на Св. Гора, и той ми каза, че ако не приема стария календар, няма да се спася. Отвърнах: „Дядо, дойдох тук осемнадесетгодишен и ако Бог поиска, ще умра на осемдесет, на твоята възраст. Няма ли да има никакво значение какво ще направя през тези седемдесет години, или Бог ще ми каже само: „Я, ела тук, записан ли си в списъка на зилотите?“ Той ми обясни: „Не разбираш смисъла на тринадесетте дни, затова говориш така. Млад си и не можеш да погледнеш по-дълбоко в проблема.“ Млад бях тогава и не можех да обхвана така наречената голяма дълбочина на тринадесетте дни. Вече съм на четиридесет и шест и още не мога да я обхвана тази дълбочина, колкото и да се старая. Говорих с един игумен на Св. Гора, който имал проблем с някакво братство – двама души от братството му казали, че Вселенската патриаршия била приела икуменизма, свързана е с папата и пр. Разбира се, имаме несъгласия и с Вселенската патриаршия, и с папата, и с всеки друг, щом съвестта ни каже, че се вършат пресилени компромиси. Но това не значи да бягаме от Църквата. Този старец, игуменът, ми каза натъжен едно нещо: „Толкова е явно, че това не може да бъде причина за схизма, че мисля, че има специален демон на зилотизма.“ За мен това звучи убедително, защото не разбирам колко ограничен трябва да е един дух, за да се насочи към такива решения. Не е възможно естественият дух да се фанатизира толкова много – дотам, че да напусне Църквата. Живял съм със святи хора и съм писал за това. Първо, отец Ефрем от Катунакя – той и старец Паисий близо четиридесет години възпитаваха едно цяло поколение. Роден е в зилотско семейство в Тива, отишъл на Св. Гора в зилотска килия – при старец Никифор в Катунакя, имал и духовен старец-зилот – старец Йосиф Исихаст, и зилотско обкръжение. Минали години и той казал на стареца на килията. (Да направя тук уточнение – едно е старецът на килията, друго е духовникът, при когото се изповядвал.) Казал значи на стареца на килията: „Дядо, подвизаваме се тук, служим, молим се, но нещо вътре в мен не ми дава покой. Защо не намирам покой?“ И получил отговор: „Полека-лека ще се успокоиш. Трябва просто да проявиш търпение.“ Не се успокоявал обаче. Постоянно живеел в някакво напрежение, защото постоянно се проклинахме един други – в Гърция старостилните течения са четири и всичките все се анатемосват едни други. Мислехме си даже, че сме борци за Христа. Тогава той бил на деветнадесет години -до някаква възраст човекът е млад и често се пресилва. Но минали още години и отец Ефрем пак казал на старец Никифор: „Трябва да намеря решение на това нещо.“ Отишъл при старец Йосиф, също зилот: „Дядо, щом не намирам покой, трябва да има сериозна причина. Трябва да намеря изход от този проблем.“ Старец Йосиф му отговорил: „От много време и аз искам да го разреша, и аз не намирам покой. Това е необикновено събитие.“ Чудеса са правили и старец Йосиф, и старец Ефрем. Тук, разбира се, идва въпросът как така са били схизматици, а са вършили чудеса. Бог сигурно им е дал този дар, предвиждайки покаянието им и каноничното им възвръщане в Църквата. Четиридесет дни се молили и постили. След двадесет дни старец Ефрем тичал при старец Йосиф и летял от радост. „Дядо, получих отговор. Ще отидем в каноничната Църква.“ А старец Йосиф отвърнал: „Чакай малко, аз още не съм получил отговор. Не съм уверен още.“ Старец Йосиф продължил поста и молитвата още десет дни и също получил отговор. Отишли във „Великата лавра“ и станали канонични църковни монаси. Мога да приведа още много примери – представил съм ги в една от моите книги. Но най-характерно може би е това, което ми каза старец Софроний от Есекс – той е страдал доста на Св. Гора от такива тесногръди зилоти, а е бил притесняван много и от Руската задгранична църква, също зилоти – в Гърция ги наричаме „белите“, в противовес на „червените“. Тези бели зилоти имат свой център в Америка и постоянно притискали стареца, настоявали да скъса отношенията си с Руската патриаршия. Веднъж той ми каза: „Дойде при мен официална мисия епископи и професори от колегията в Америка.“ Те имат там голяма колегия. Дошли да разискват с него богословски въпроси. Та значи, както така си седяхме, обърна се той към мен, а беше действително благороден човек, и ми каза: „Разбирате ли, отче Михаиле, какво искаха те от мен? Да изляза от Църквата! Разбирате ли го това?“ Отвърнах: „Да, за нещастие.“ На тях старецът отговорил: „Възможно ли е да искате подобно нещо от мен? Да напусна Църквата Христова? Възможно ли е да имате дързостта да ми искате такова нещо? Кой ви е дал правото и смелостта да дойдете да ми предлагате това? Кажете ми, кой и по каква причина ви изпрати тук, откъде я измислихте тази причина?“ Казал им още: „Във Вселенската патриаршия има проблеми. Но много по-лоши са проблемите на тези, които са напуснали каноничната църква.“ Въпросът ме е притеснявал и съм го обсъждал много пъти. Мога да изложа и мои мисли, и мисли на други хора. Предпочитам обаче да споделя какво казват за това духовните личности, които са корифеи в Православието. Представял съм тяхното мение в книга и смятам, че мнението на тези хора е достатъчно, за да убеди онези, които са в двоумение по въпроса.


cqloto interviu

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите