От времето на "Българския великден" православната вяра и църковност в България са неизменно отъждествени с народното и националното. Днес живеем в една Църква без Христос и изповядваме едно православие, което се превръща в пазител на национални и културни ценности, в един музей, който почти няма общо с живота. В православната църква в България е проникнал един много силен и вече устойчив национализъм, който е превърнал вярата в национална идеология. Тази идеология толкова се е преплела с православната вяра, че във всички нива на Църквата може да се чуе една патриотарска патетика, която само прикрива неспособност да се свидетелства за живата вяра в Христос. За нас е по-важно да сме българи, отколкото да свме християни! Вярата е станала крепост на българщината и ние трябва да бъдем православни, защото такива са нашите традиции и народностна идентичност. Така ние подчиняваме вярата, Църквата и Христос на националната идеология, на националнинте си страсти, което е абсурдно за всеки, който има поне малка представа за църквата и православието. Стига се до там, че в деня на народите будители слушаме проповеди в Църква, в които Ботев и Бековски се споменават наред със светците, тъй като са загинали пред олтара на отечеството. Това е абсурдно и дори скандално за истинското православно църковно съзнание. Помислете дали някоя друга поместна църква си има ден на "своите" светци така, както ние си имаме неделя на всички български светии? Моля ви, пишете какво мислите по въпроса!!!