Даването на десятък противоречи на духа и смисъла на Новия завет. Ако Старият Завет е завет на закона и заплахата, Новият е за вет на благодатта. В основата на Стария е подчинението поради страх от наказание, в основата на Новия стои доброволното изпълнение на Божиите заповеди. В Стария за всяко нарушение на Божия заповед има наказание, което следва непосредствено след греха има предназначение да създава страх - ако не пазиш съботата - убиват те с камъни, ако си нечист - изгонват те от стана.
В Новия завет изпълнението на заповедите е доброволно, поради обич към Бога и очакване на вечната благодат. Затова тук основа на Завте аса блаженствата - който изпълнява Божията воля е блажен, но насилие спрямо съгрешилия не се предвижда. Това съответства на новото духовно състояние на човека, настъпило след изкуплението.
Ето защо, принудителното събиране на десятък е също свързано с несъвършената духовност на старозаветния човек. В новозаветните времена всеки трябва сам да реши какво ще принася за Църквата, според своята собствена воля, като се предполага, че той е духовен човек, затова няма да се нуждае от принуда, за да внася средства за нейните материални потребности.
Десятъкът се събира от лъжехристиянските общности, за да осигурят материалното добруване на лидерите си и да държи членовете на тия общности в положение на дойни крави. Той ги приравнява към евреите от старите времена и е дълбоко оскърбителен за тях, но те не осъзнават това.