|
І І Послание до православните
Това ли приехте от апостолите ?
І част - Търговията в храма.
Свещенослужение и финикийски знаци, или съвременните индулгенции
" Слушайте, прочее това, първенци на Якововия дом, и началници на Израилевия дом. . . които градите Сион с кръв, и Ерусалим с беззаконие, на които първенците съдят за подкупи, свещениците му учат за заплата и пророците му чародействат за пари, и пак се облягат на Господа и казват: Не е ли Господ всред нас?" Михей 3:11
И така, ако в стария завет, когато свещенослужителите по закон имаха дял от благата в храма, Бог ги изобличава, че учат за заплата, то колко повече в новозаветното време тази корист тотално, крещящо, драстично противоречи на Христовия Дух.
Исус казва на апостолите Си, които бяха първите Му свещенослужители: " Даром сте приели, даром давайте! " Това е благодатта! Божията благодат е даром и ако желаем да я имаме, то не трябва да я продаваме. Както и в Притчи 23:23 е казано: " Купувай истината и не я продавай! " А какво друго е получаването на финикийски знаци/ т.е. езически, сатанински знаци/ като възнаграждение за душепастирството? Не е ли продаване за собствените знания, дарби и вяра, които сме получили като благодат от Господа на благодатта?
Исус е Истината и ако ние я продаваме срещу финикийски знаци, то вече не сме под благодатта, а сме приели " знака на десницата или на челата, за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име. . .666" Откр. 13:16-17. Явно е, че който е приел сатанинския белег Сатана му позволява да купува и продава. Той вече се е продал и затова и е придобил правото да продава. Това се нарича духовна далавера! Алъш- вериш!
За какво купуване и продаване става въпрос тук? Естествено, че за купуване и продаване на духовни неща, т.е. за търговия с духовни ценности. Това е дотолкова противно на Божия Дух, че дори най- кроткия и смирен човек на земята- Исус се разгневи до степен да вземе камшик и да преобърне масите на търговците в храма.
На какво се основават тогава претенциите на православната църква/ а и на католическите и доста от протестантските/ за проводници на Божията благодат? Не ли на една огромна измама и тя в някои случаи дотолкова явна и откровена и нагла, че чак да ти се погнуси: например не е ли отвратително заплащането на молитва, на кръщение, брак, освещение, погребение и други подобни неща в православната църква? И примерно, ако чрез молитва се измолва някакъв Божи дар, не е ли престъпление той да се продава ? Когато свещеникът иска пари срещу молитва, той всъщност я продава. Не е ли безумно, отвратително и гнусно да се продават неща интимни и святи като молитвата и Божиите дарове чрез нея? Подобно нещо е силно порицано в следната случка от Деяния на апостолите: " А Симон като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святия Дух, предложи им пари, казвайки: Дайте и на мене тая сила, щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.
А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога. Затуй покай се от това твое нечестие и моли се Господу да ти се прости тоя помисъл на сърцето ти, понеже виждам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда." / Деян 8:18-23/
Ако Симон, който не беше Божи свещенослужител беше така силно изобличен, че си е помислил да купи Божия дар, то колко повече днес са "вързани в неправда" свещенослужителите, които не само че помислят да купуват Божиите дарове, но и ги продават най- арогантно и безцеремонно.
И тук можем да припомним въпроса, с който почна посланието: това ли приехте от апостолите?
И ако сте с претенции , че носите апостолската благодат, то в какво подражавате на апостол Петър , който рязко и категорично изобличи и осъди търговията с Божиите дарове.
И апостол Павел дава пример за безкористно служение, и при все че според старозаветния закон " тия, които служат на олтара вземат дял от олтара" , той се отказва от това право: " Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие. . . И тъй, каква е моята награда? Тая, че като проповядвам евангелието да мога да направя благовестието безплатно. . .защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината " І Кор. 9:4-19. И във І І Кор. 11:7 " проповядвах Божието благовестие даром". И при раздялата си с Ефесяните той свидетелства за себе си пред всички: " Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал. Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене. Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По- блажено е да дава човек, отколкото да приема. " И към солунците той се обръща: " нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и усилие работехме денем и нощем, за да не отегчим никого от вас, не че нямаме правота, а за да ви представим себе си пример, за да ни подражавате! " / І І Сол. 3:8-9/
Кой православен /или протестантски и католически/ свещенослужител може да свидетелства за себе си и да каже с чиста съвест подобни думи? Кой днес предлага евангелието безплатно? Като почнем от уж невинната и благородна търговия с Библии, минем през свещите, иконите, кръстчетата и тем подобни финтифлюшки и идолчета, та стигнем до наемническата заплата на пастирите и свещенослужителите. А Сам Исус каза:"добрият пастир живота си дава за овцете. Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва, разпръсва. Той бяга, защото е наемник и не го е грижа за овцете." Йоан 10:11-13.
А кой е наемник? Словото ни казва ясно: " наемник, който очаква заплатата си" Йов 7:2. Това е обратното на доброволец. А самата дума доброволец - добра воля- показва безкористност, за разлика от користта на наемника, очакващ заплата. Ето защо добрите пастири- свещенослужители не трябва да са наемници!
Наемничество- това ли приехте от апостолите?
Дори Неемия, този старозаветен свещенослужител свидетелства: " А от времето, когато бях назначен за областен управител. . . дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата на областен управител. А по- раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на людете, и освен 40 сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино, при това, и слугите им господаруваха над людете. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога. " Неемия 5: 14-15 .
Колко много съвременните уж новозаветни служители напомнят на " по- раншните областни управители", " които бяха товар на людете" ! Та не взимат ли и православните освен заплатата си и " хляб и вино" от людете?! И тези, които трябва да бъдат пример за безкористност, са станали за посмешище на народа ни, който ги е осмял за лакомията им в много народни приказки и пословици- например: " На попа корема му винаги върви доста пред него" . Народът не е толкова сляп, колкото си мислят " духовните водачи", както и свещениците по времето на Исус казваха с презрение: " това простолюдие, което не знае закона, проклето е! " Йоан 7:49. И точно те, които знаеха закона, Го купиха срещу 30 сребърника. А не е случайно пък, че Го предаде- продаде/ не случайно и разликата между двете думи е само в една буква! / един от апостолите, т.е. от свещенослужителите. И още по- неслучайно пък- за пари!
И днес Исус е продаван- предаван. И то много по- масово и арогантно. Как ? Чрез продаване на духовните истини изявени от Самия Него- Истинният-, чрез проповядване на благовестието от амвоните срещу заплата, чрез всичко, което се прави в Негово Име срещу регламентирано и договорено заплащане /като почнем от индулгенциите та свършим до редовната пастирска заплата /.И хич да не си мислят православните свещенослужители / а и протестантските пастори/, че са далеч от католическите индулгенции! Че техните заплати какво са!?Маскирани индулгенции- защото срещу определено заплащане предлагат духовни ценности- просто в единия случай/ при католическите индулгенции/ ценността се нарича опрощаване на греховете чрез пари, а в другия- проповядване на благовестието, т.е. истината за опрощаването на греховете чрез кръвта на Христа.
Това, което Христа ни дава даром, да се предлага срещу пари!- ето го принципът на индулгенциите!
И тук пак звучи въпроса: това ли приехме от апостолите?
Какъв срам и позор! - Този, Който ни изкупи от суетния живот не с тленни неща- сребро или злато, но със скъпоценната Си кръв/ І Петр. 1: 18-19/ , бива разменян за тленни неща!
Какъв срам и позор пред света /дори в света има хора и организации с идеална цел, които не работят за пари" / и горко ни, ако не се засрамим, защото каква надежда може да има за този, който поне"срама няма"!?
А Божията благодат и днес зове: " Който иска нека вземе даром водата на живота" Откр. 22:17
И така, може ли някой православен с чиста съвест да обясни какво общо имат безкористността на първоапостолското служение с користолюбието, регламентирано и процъфтяващо до безобразна степен да се счита за нещо нормално. Защото колцина са тези, които ще осъзнаят и признаят, че е отминало старозаветното време на Богослужение заради блага и че не е нормално Христовите служители като всички светски служители да вършат най-святото дело срещу пари! Тогава по какво се различаваме от света?!
Това ли приехме от апостолите ? ? ?
Ние, Христовите служители, сме призвани да Го следваме не заради благата, които ни дава, а заради Самия Него, от любов към Самия Него, призвани сме да направим " благовестието безплатно".Даром ни е дадено и даром трябва да даваме!
И така, кой честен свещенослужител може да обясни какво общо има между безкористните апостоли и претенциите на православието за апостолско приемство ? Ако е честен пред Бога, не ще ли се засрами и млъкне . . .И ако наистина иска да е приемник на апостолската благодат то не ще ли се откаже като апостол Павел и другите апостоли от заплата за труда си, при все, че му се полага по право. Не че апостолите не приемаха понякога помощ и блага /Мат 10:10/ , но те не бяха наемници. Те не се продаваха срещу редовна, сигурна, регламентирана от мамонската система заплата. Те не бяха наемници, а бяха истински пастири. Това безкористно свещенослужение е един от важните знаци дали църквата има апостолско приемство или не! Очевидно и очевадно ясно е, че православното свещенослужение не отговаря на това условие!
В следващите послания ще видим, че не отговаря и на много други условия, за да е истинният апостолски приемник.
|
Търговия в храма
