|
/Интервю с монаха от Света гора отец Михаил. През ноември 2001 г. той гостува в България и изнесе поредица беседи по патрология - животоописание на Светите Отци на църквата. Отец Михаил е автор на много книги, той е духовен син на стареца Паисий. Дълги години е служил в манастира Симонопетра в Света гора, след това в Синайския манастир "Св. Екатерина", а в момента живее в сктит (уединено място за отшелници) близо до град Коринт, Гърция.
Интервюто е публикувано в в. "Монитор" на 7 януари 2002 г. То е част от неизлъченото предаване "Гласове", подготвяно за Рождество Христово и свалено от екран./
- Отец Михаил, след бомбардировките от 11-ти септември светът вече не е същият. Така говорят всички и много са тия, които казват, че това са послeдните дни - говори се за Апокалипсис. Вашият коментар?
- Смятам, че събития като с кулите-близнаци допринасят за това апокалиптично развитие, а предстои да се случват и други подобни. За да се сбъднат думите на стареца Паисий, който ми обясни светкавичното развитие на промените към края. Но тъй като Бог не иска Неговите раби да страдат много, триумфът на антихристиянските явления ще бъде светкавичен. Нещата ще се случват много бързо. Събития като тези в Ню Йорк позволяват тези промени да насочват цялото човечество натам, накъдето желаят, и дават възможност за решения, които иначе биха изисквали много време. Според мен да, съществува връзка.
- Много хора смятат, че терористите са религиозни фундаменталисти и фанатици. Каква е разликата между религиозния фанатизъм и истинската дълбока религиозност?
- Със сигурност може да кажем, че всеки фанатизъм принизява човешката личност. Проблемът би могъл да се постави и по-точно: Защо религиозните среди привличат хора, които се фанатизират? Истина е, че в религиоаните кръгове откриваме развит фанатизъм. Живял съм по светите места Синай, Израел, Александрия. Там имаше евреи, които се отнасяха много добре с нас. Но в Израел имахме проблем с религиозните евреи. Те не само не можеха да се държат с нас да речем, благородно, да ни възприемат нормално, а освен всичко друго, при всяка среща ни заплюваха. В Кайро пък опознах благото разположение на арабското сърце. Имахме проблем единствено със съзнателните мюсюлмани, които пускаха бради, молеха се по пет пъти всеки ден, постеха през Рамадана и спазваха всички предписания на Корана и Хадита. Стигнаха дотам да убият преди десетина години немалко гърци като твърдяха, че земята на Египет е свещена, мюсюлманска, и на нея няма място за други. Подобни неща ще открием и сред християните. Виждаш сред тях хора здрави и им се радваш - те обаче се срещат преди всичко в обществото, всеки на своето място. Когато влезеш обаче в църковните среди, пространството изведнъж се затваря. Трябва да вземем предвид, че в Корана и в ислямската философия по принцип съществува основа, извор за фанатизирането на вярващите. Евреите, от своя страна, оправдават фанатизма си с това, че били теократичен народ и казват: "Нас, евреите, Яхве ще ни направи господари на Земята." И в този случай фанатизмът е разбираем. Христос обаче дойде да проповядва свобода, братство, висота и духовно благородство. Ако някой иска да реши проблема със заплахата на религиозния тероризъм, трябва да си постави за цел да повиши религиозната култура на това общесгво и тогава ще постигне решение на проблема.
- Доколкото разбирам, покаянието е един от пътищата за пречистване при христинните. Как бихте обяснили, че съвременният човек се пази много от мисълта за покаяние? Много хора смятат, че то е самоунизително.
- Наистина съвременният човек има много причини да се страхува от покаянието, защото целият съвременен начин на мислене е построен върху егоизма. Само че този егоистичен феномен се оказва донякъде трагикомичен. Не знаеш дали да се смееш, или да плачеш. Гледаш в съвременния човек самоубеждението, че е свръхчовек. Всичко можеш да направиш - казва му днес светът. Но същият този човек от най-малката спънка в живота се смущава, разочарова и е готов да угасне, да изчезне. На човек му се ще хем да живее както му харесва, хем да завърши живота си както му харесва- Това е съвсем естествено решение и заключение на неговия егоизъм. Но за нещастие, живее ли в несъгласие с волята Божия, това има своите последствия, които се увеличават особено много към края на живота му. Пожелае ли да разбере тази истина по-рано, печели време, сили и може да се
бори много повече за духовната си красота.
- За много съвременници външната страна на Православната църква не е много привлекателна. Какъв е живият дух на Христовото послание днес?
- Близо тридесет години съм монах, общувал съм с най-различни хора и съм се уверил в едно: Може за някого думите ми да не прозвучат убедително, но съм монах и го заявявам, държейки се в Бога, Казвам го, просто защото е чистата истина: само и единствено близо до Бога човек може да намери истински мир в сърцето си, да смекчи и да успокои съвестта си, да оздрави личността си и да подобри истински живота си. За нещастие днес - и това ще нарека есхатологичен (свързан с учението за края на света - б.р.) показател -
много от църковните постове и църковните власти са заети от непълноценни, празни личности. Такива водачи объркват хората и правят последното им състояние много по-лошо от първото. Това е същото, което Христос казва на
фарисеите и книжниците: "Учите Закона Моисеев, учите нещата Божии и заставате на вратата, но нито вие влизате в рая, нито оставяте хората да влязат." Да, срещаме и истински, добри хора - казах го вчера, казвам го и днес, защото го вярвам. Тук в България срещнахме по-добри хора и от тези в Гърция, и от тези в Сърбия. Бях на Св. Гора, когато пристигна мисия от католици: петима души, висши представители - кардинал, архиепископи, професор. Дошли да видят какво точно е това нещо Св. Гора, което все се протипопоставя, каква точно е причината да застава срещу католицизма. "Аз мисля, - заяви кардиналът, че вече е дошло времето да забравим ненавистта на миналото и да станем една Църква." А старецът Паисий, плетейки една броеница, с усмивка им каза: "Продължава да има едва много голяма разлика," Той попита: "Каква?" "От нас още излизат светии, които правят чудеса, утешават сърцата и помагат на хората. Вие вече сте ги загубили." Първата голяма разлика е в духовното депо. Но може би най- същественото е, че при нас - при нашите православни духовници и миряни, дори когато сме в такъв упадък, Христос продължава да държи Своя Свети Дух и да върти духовни дела.
- У нас от години се водят спорове дали папа Йоан Павел II да бъде поканен, защо българският патриарх не го кани. Трябва ли православните да приемат с безпокойство такива срещи?
- Въпросът ви е подходящ за монах, чиято страна папата преди известно време посети. Мога да ви кажа какви последствия имаше идването му в Атина. В началото не му отдавахме голямо значение. В началото духовниците бяха либерални, толерантни, искаха да са благородни, свободомислещи, сигурни в себе си. Когато папата си замина, неща се промениха. Уж нямате проблеми в идването му, но последствията от това посещение създадоха проблем, който и до днес съществува в Гърция и създава опасност от разкол между епископи, монаси, клирици и миряни. Станахме свидетели на това как папата разклати мира на нашата Църква. Епископите се скараха помежду си, създаде си напрежение в монашеската общност. Но какво всъщност целеше папата? Щом не го искахме, защо настояваше да дойде? Защото е вселукав. Няма да го нарека изключително умен. Защото умният често с прозрачен в мислите си. Той е точно лукав. Установи, че посещенията му в Румъния и в Украйна смущават православните. Което значи, че отслабват православието. Това е скритият коз. който къта в ръкава си. Предизвиква в православните страни смут, Може да се каже, че папата постигна целта си в Гърция.
- Ще ви дам един пример от България. Предстоятелят иа един много голям софийски храм отиде на сборище иа масони и освети масонска статуя. Какво трябва да бъде поведението на Църквата и на Св.Синод в такъв случаи?
- Това е абсурдно - и от църковна гледна точка, и от логическа гледна точка, и от гледна точка на човешкото достойнство. Ако този човек е желаел това, защо не е изоставил свещенството и да иде да стане масон? Така с по-разбираемо. Въпросът ви обаче предпола га, че не е имало църковна реакция. Така ли?
- Не, той още е "предстоятел на храм "Св. Александър Невски".
- Нашата Църква има ясно и недвусмислено отношение спрямо масонството: тук не става дума за никакви разногласия, както например по отношение връзките ни с протестантите - да имаме ли, да ги нямаме ли, което дори е предмет на обсъждане. Но но въпроса за масонството позицията е категорична. Как е възможно да предава по такъв начин Църквата, на която принадлежи, и на която служи? Добре, нека да е такъв, какъвто е. Какво става обаче с неговите началници? Трудно ми е, просто не знам как да го коментирам.
- Знаете ли, за широката публика в България масонството не говори нищо, вестниците по-скоро правят реклама. Бихте ли казал няколко кратки думи за това движение или общество?
- Не ме смущава самото съществуване на масоните. Защо да не съществуват, защо да не съществуват и сатанисти? Та нали този свят на тях принадлежи. Трябва да сме доволни, че поне ни оставят да живеем живота си и да въртим делото си. Но без клирици вътре в тези неща. От това ме боли. И не ме боли толкова, че някой си е излязъл от релсите на приличието, а фактът, че Църквата не търси възстановяване на правдата. За хората, които не са запознати с нещата, трябва да обясним, че с този въпрос в Църквата са се занимавали събори - след турското владичество, Масоните говорят за еклектизъм, за творец на вселената, говорят за различни сили, а ние знаем, че нашето спасение е в Христа Иисуса. Масоните не говорят за Христа, или ако говорят за Христа - говорят лукаво. Темата за масонството е изяснена в нашата Църква, този въпрос принадлежи на света: каквито искат да правят в света. Църквата има ясни позиции и не трябва да отстъпва от тях. Миряните не знаят много неща и именно поради това е нужно първо Църквата, после вторият кръг - богословите и всички други хора на Църквата, и накрая - действително интересуващите се от истината, да изследват нещата и да информират обществото.
|
ЗА ХРИСТИЯНСТВОТО, МАСОНСТВОТО, ПАПАТА
