Но, кои сме ние, за да кажем: Защо Бог постъпва така? Или кои сме ние, за да се оправдаваме на принципа: "какво да правя като такъв съм създаден"? Тук бих искал да се съглася с мнението на апостол, а иначе зная какво е изпитал TRI, защото изглежда сме братя по съдба - видял съм ужаса на мъките, видял съм как пристига смъртта...
Сега ще напиша онова, което бях оставил като мнение за абортите:

Зачатието на детето е съединяване на мъжки женски зардиш, в които има само “жизнено дихание”, но не и дух, нито любов, затова зародиша до рождението няма съзнателен живот. При самото раждане Бог дарява дух, ако е волята Му (затова има мъртвородени) и човека става жива душа. Обрязването в ПЗ е външен израз, че Бог ще благослови самото семе на вярващия, който е новороден и той ще ражда Божии чада. Външното обрязване без вяра и послушание от любов е фалшиво! Такъв външен е юдеин, но няма ново сърце, от което се взема живот за семето му. Затова и потомството му ще бъде несвято и невярващо като него. Това се отнася както за мъжа, така и за жената. Изключително важно е да се свързват в брак само двама новородени, иначе Бог няма да благослови нито брака нито потомството им. Заради нечистият дух, който те носят в сърцата си, за което основно имат вина те! Защото не са питали Господа нито когато са се женили, нито когато са решили да си имат деца. Защото брака е голямо тайнство, при което Бог свързва по особен начин двете обичащи се сърца, като изгражда вътре в тях нови връзки. Когато тези две сърца не са новородени, те не могат да се свържат в истинска обич и да се изградят тези връзки, т.е. Бог не може да благослови този брак. Никакви подписи, церемонии или Религиозни обряди не са достатъчни. Щом сърцата на родителите са нечисти, тогава и духът в семето им е нечист. Тези деца стават склонни към грях и колкото повече греха завладява сърцата, толкова повече се раждат зли деца. Има степен в духа, която ако се премине, детето не желае да върши правда, а обича злото. Тези сърца стават жертва на тьмнината. Бог знае, че тези деца никога няма да се обърнат и затова отнеема живота им!
Тези нечестиви и зли родители можеха да помогнат на децата си ако бяха приели Бога! Тогава за награда Бог може да подари и нечестивото им дете, заради тяхната вяра. Той поправя сърцето на детето и то става склонно към доброто. Нека всеки човек знае, че живота на децата му зависи до голяма степен от неговото решение: за или против Бога! Така не Той, а те са виновни за съдбата им!

"М'не, м'не, т'кел упарсин."
ЕДИН НАРОД СРЕЩУ ЕДНА ИМПЕРИЯ