|
Можем ли да отправяме молитви за инославни живи християни? „По духа и смисъла на църковните законоположения църковната молитва трябва да се възнася само за онези вярващи, които са или са били подчинени на Църквата, признават я или са я признавали за своя майка, вярват или са вярвали в нея, а с онези, които са се отчуждили или отхвърлят Църквата, не трябва да има молитвено общение. Според 45-о апостолско правило „епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи." Също на отлъчване подлежи всеки, „ако... макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение." По 46-о правило се забранява да се приема жертва от еретици. Тези правила се повтарят и потвърждават от последващите съборни определения (вж. Антиохийски събор, пр. 2; Лаодикийски събор, пр. 6, 33, 37), те трябва да лежат в основата на църковната практика и в своята пастирска дейност пастирът на Църквата не трябва да отстъпва от тези правила. Очевидно те не позволяват да се възнасят църковни молитви за онези, които са извън църковното общение" (1, 693). Из апостолските правила: „Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той). отлъчен" (пр. 10). „Ако някой, който се брои от клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат" (пр.11). „Епископ или презвитер, или дякон, който се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат" (пр. 45). „Епископ или презвитер, приел кръщение или жертва от еретици, повеляваме да бъде низвергнат. „Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?" (2 Кор.- 6:15) (пр. 46). „Не се позволява да се приемат благословения от еретици, понеже те са повече пустословия, нежели благословения" (пр. 2). „Забранява се моленето с еретик или с разколник" (пр. 33). „Да се не допущат еретици да влизат в Божия дом, докато са още в ереста си" (пр. 6). „Не трябва да се приемат празнични дарове, изпращани от иудеи или от еретици, нито да се празнува наедно с тях" (Лаодикийски събор, пр. 37).
„Ако някой от клира или мирянин, влезе в иудейска или еретическа синагога да се помоли, да бъде и от свещения чин низвергнат, и от църковно общение отлъчен" (Правила на Светите Апостоли, 66). „Историята не познава, а мисълта отказва да предположи възможност за съвместно съслужение на православни свещеници с латински, старокатолически или пък арменски свещеници, понеже в нашето съзнание са живи забраните на 45-ото апостолско правило, които предвиждат строги санкции за молещите се съвместно с еретици и отлъчване за онези, които приемат свещенодействия (треби), извършвани от техните клирици. От друга страна, според древните правила на Църквата никой не престава да бъде еретик, ако признавайки и изповядвайки тайнствата на Православната Църква, продължава да бъде отделен от нея по въпросите на вярата и мирогледа (концепцията за живота). Затова общението с инославните в тайнствата противоречи на нашите традиции, защото според учението на Светите отци отпадането от Църквата довежда до прекратяване на благодатните дарове на Светия Дух поради изгубването на приемствеността (1-во пр. на св. Василий Велики). И за да не станем съучастници в заблужденията им относно вярата и да избегнем осъждане наред с тях, св. Иоан Дамаскин поучава всячески да се пазим от евхаристическо общение с тях, приемайки от тях или давайки им Свето Причастие..." За Православната Църква теоретично да признае тайнствата, извършвани извън нея, би означавало да се отрече от съзнанието за собствената си непогрешимост като единствена постоянна пазителка на богооткровените истини и благодатта и в същото време би противоречало на правилата на първата Църква, чиято вярна продължителка е тя. Равенството по отношение на тайнствата предполага едновременно и взаимно общуване в тях, което категорично се осъжда от учението на Съборната Вселенска Църква (10, 320 - 324, 333). Когато през 336 година еретикът Арий с измама постигнал да бъде приет в църковно общение и се готвил да иде в храма, престарелият византийски епископ Александър в храма на Мира молел Бога той или ересиархът Арий да бъдат взети от света, тъй като не искал да бъде свидетел на такова светотатство като приемането на еретик в общение с църквата. И Промисълът Божи явил над Арий Своя справедлив съд, като в деня на тържеството му пратил неочаквана кончина (вж. Жития на светците... св. Дмитрий Ростовски. Кн. 9, М., 1908, с. 820)..
|
tМОЖЕ ЛИ ДА ВСТЪПВАМЕ В МОЛИТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ
